ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 498

София, 27.08.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2376 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

I. С въззивно решение Бургаски апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от П. Б. отрицателен установителен иск за несъществуване на парични вземания на Н. Ф. Г., приети в производството по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД (н).

Решението е обжалвано от ищеца с оплаквания за незаконосъобразност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът Н. Г. оспорва жалбата.

Длъжникът „Добринище ски“ ЕАД (н) също оспорва жалбата, синдикът не изразява становище.

II. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, излагайки подробни съображения в тази насока, че в полза на третото лице „Дара пропъртис“ ЕООД са съществували парични вземания срещу длъжника „Добринище ски“ ЕАД (н). Приел е по-нататък, че с договор за цесия от 02.02.2011 г. тези вземания са били прехвърлени на ответника Н. Г., който към същия момент е бил едноличен собственик на капитала и представляващ цедента „Дара пропъртис“ ЕООД. По отношение на действителността на този договор за цесия въззивният съд е приел, че макар и при сключването му цедентът да е бил представляван от самия цесионер, това обстоятелство няма за последица нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Този извод съдът е обосновал с подробно изложени правни аргументи, вкл. с разрешенията по ТР № 3/2013 на ВКС-ОСГТК, като наред с останалото е приел, че след като съобразно установената задължителна практика забраната по чл. 38, ал. 1...