Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С въззивно решение Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователни предявените от „МБАЛ Св. Петка“ АД срещу „СБАЛК Видин“ ЕАД искове по чл. 232, ал. 2 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена и лихва за забава по договор за наем на недвижим имот. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалите обжалвани по въззивен ред части.

Въззивното решение е обжалвано от ищеца по отношение на отхвърлените искове по чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е бил сключен процесният договор за наем, с който ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на недвижим имот с предназначение за лечебно заведение за сърдечно-съдови заболявания, както и че в чл. 19 от същия договор било уговорено между страните да бъдат сключени и допълнителни договори, необходими за упражняване на дейността на наемателя, а именно за снабдяване с лекарствени продукти, за снабдяване с кръв и кръвни продукти и за извършване на конкретни медицински услуги. Установил е също, че такива договори са били сключени, а впоследствие и прекратени с едностранни предизвестия от страна на ищеца, считано от 12.03.2014 г., преди да е изтекъл срокът на договора за наем.

Тълкувайки уговорката по чл. 19 от договора, въззивният съд е съобразил връзката на същата с уговореното предназначение на наетия имот и с изискванията на т. 3.2.3, Глава II, Раздел I от действалата към момента на сключване на договора Наредба № 2/2010 за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“, въззивният съд е приел, че действието на процесния договор е обусловено от съществуването и изпълнението на съпътстващите договори, доколкото последното е условие за ползването на наетия имот по предназначението му за лечебно заведение.

По-нататък въззивният съд е приел, че с едностранното прекратяване на съпътстващите договори ищецът-наемодател е възпрепятствал ответника-наемател да ползва имота според уговореното предназначение, поради което на основание чл. 90 ЗЗД в полза на ответника е възникнало правото да откаже изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена.

За допускане на касационното обжалване се сочат основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3, чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

1. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се обосновава с доводите, че в процесния договор за наем няма клауза, която да предвижда прекратяване на наемното отношение при несключване на съпътстващите договори за медицински услуги, че всеки от съпътстващите договори е самостоятелен и съобразно уговореното с него може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие, което изключва виновното неизпълнение по някой от съпътстващите договори да има значение за отговорността по наемното отношение, и че уговорените в съпътстващите договори срокове на действието им са значително по-къси от срока на наема, поради което при сключването им страните не са имали предвид да е налице един смесен договор, респ. няколко договора, свързани в един общ. Поддържа се също, че от правилата по Наредба № 2/2010 също не може да се изведе извод за връзка между договорите предвид възможността ответникът да сключи други договори или да създаде собствени структури за осигуряване на съответните медицински услуги. Изложени са и съображения в насока, че уговорките както в основния, така и в съпътстващите договори, не дават основание за извод, че страните са постигнали съгласие за съвместно създаване и експлоатация на лечебно заведение като договор за съвместна дейност по смисъла на чл. 357 ЗЗД – съображения, изцяло неотносими към мотивите, изложени от въззивния съд, който, за разлика от първоинстанционния, изобщо не е обсъждал въпроса за възможна квалификация на отношенията между страните като договор за дружество.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. В действителност изложените от жалбоподателя доводи се свеждат до оспорване на правилността на изведения посредством тълкуването на договора извод на въззивния съд за връзката на обусловеност между изпълнението по съпътстващите договори и изпълнението по договора за наем, което предполага проверка по същество на правилността на този извод въз основа на доказателствата по делото, която е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

2. Във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа да е налице произнасяне на въззивния съд по въпроса „Представлява ли неизпълнение на задълженията на наемодателя по договор за наем № 100 от 08.08.2013 г., сключен между „МБАЛ „С. П“ АД като наемодател и „СБАЛК Видин“ ЕАД – като наемател, едностранното прекратяване на договорите за съпътстващи медицински услуги, които са уговорени в същия договор, но са оформени под формата на други самостоятелни договори, със срок различен от срока по договора за наем и със самостоятелно основание за прекратяване на всеки по тях?“.

Изложени са доводи, че от съществено значение за правилното решаване на спора е изясняването на правната характеристика на договора – за наем или с комплексен характер. Поддържа се, че поставеният въпрос в конкретния случай има противоречив отговор в съдебната практика, като се цитират съдебни решения, постановени по други спорове във връзка със същия договор.

Така формулираният от жалбоподателя въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване.

На първо място, въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е от правно, а от фактическо естество, отговорът му зависи не от тълкуването на съответни правни норми, а от тълкуването на конкретните уговорки по процесния договор относно придаденото от страните значение на съпътстващите договори за наемното правоотношение.

На второ място, независимо от липсата на общата предпоставка, не е обоснована и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика.

На трето място, не се обосновава и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е посочена каквато и да било практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 2 от ТР № 1/2009 (съгласно които определенията по чл. 288 ГПК, каквито са посочените в конкретния случай, не представляват практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

В заключение следва да се отбележи, че съобразно изложените от въззивния съд мотиви, основани на тълкуването на договора, релевантен в случая би бил материално правен въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД относно критериите за тълкуване на договорни клаузи и прилагането им от въззивния съд. Въпрос в тази насока обаче не е поставен.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. При този изход на производството ищецът няма право на разноски, на ответника разноски също не се следват, независимо от искането в отговора на касационната жалба, предвид липсата на доказателства такива разноски да са направени.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 499/28.02.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с необжалвано решение № 2104/20.08.2019 г., по т. д. № 3326/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: