Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5735/20.07.2020 г. на Д. В. П. и В. Т. Н., чрез процесуалния им представител адвокат Р. М., за изменение на определение № 377/08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 170/2020 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените в полза на Г. А. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лeва в производството по чл. 288 ГПК, като се моли същите да бъдат намалени до размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

Ответникът по молбата – Г. А. Ч., не взема становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Ответниците по молбата – Т. Ф. Т. и Т. К. Т., чрез адвокат П. М., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, изразяват становище за основателност на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като молят същата да бъде уважена.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица. Разгледана по същество, същата е основателна.

С посоченото по – горе определение на Върховния касационен съд, II г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4586/21.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9093/2018 г. по описа на Софийски градски съд, по касационната жалба на Д. В. П. и В. Т. Н.. В отговора на касационната жалба ответникът по същата – Г. А. Ч., е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е представил договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019 г., в който изрично е посочено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева е заплатен в брой.

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съобразно задължителните указания на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението най – много до предвидения в същата наредба минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В конкретния случай предмет на делото е иск с правно основание чл. 34 ЗС във фазата по допускане на делбата. Следва да се приеме за основателно възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. То е за изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, видно от договор за правна помощ и съдействие от 10.10.2019г. При преценката дали е прекомерно следва да се съобрази и фазата на производството – по чл. 288 ГПК, правната и фактическа сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 7, ал. 4, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съгласно които за подаване отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по дело за допускане на делба минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 500 лева. Предвид изложеното, договореният и заплатен от ответника по касационната жалба размер на адвокатското възнаграждение за подадения отговор от 3 000 лева следва да се намали до сумата 1500 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК определение № 377/08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 170/2020 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Д. В. П. и В. Т. Н., [населено място], да заплатят на Г. А. Ч., [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: