Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ли Ди Инвест“ ЕООД, [населено място] против решение № 1981 от 31.07.2019 г. по т. дело № 1973/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – „ЗЕТ Консулт 2007 ЕООД“, [населено място], чрез пълномощника си –адв. К. М. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т. о., за да се произнесе взе предвид следното:

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Р. О., след възпроизвеждане диспозитива на обжалваното решение е поддържал, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпросите: „Когато се претендира разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот коя от страните е задължена да докаже предпоставките по чл. 87 от ЗЗД, включително виновното изпълнение и безполезността на изпълнението - ищецът, който твърди, че длъжникът е в забава или длъжникът, който оспорва забавата си.“ Страната е поддържала, че този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани части от мотивите на три решения Поставен е въпрос № 2 /“Допустимо ли е развалянето на договора с исковата молба, при недоказано съществено неизпълнение.Страната е поддържала противоречиво разрешаване на въпроса с приетото с решение №178/10г. на ІІ т. о., от което е изваден мотивът, че за да се приеме, че развалянето на двустранния договор е възможно да бъде направено с исковата молба респ. с надлежното й връчване на противната страна, то следва да са налице и останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, а тъкмо те според страната в настоящия случай не били доказани. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационното обжалване. От поставеният първи въпрос може да бъде изведен релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед приетото от състава по разпределение на доказателствената тежест, на което се е позовала и страната. Въпросите, обаче, разгледани в цитираната съдебна практика не третират разпределението на доказателствената тежест а предпоставките, които ищецът следва да установи – в първия случай / решение 383/16 на ВКС, ГК,ІV г. о./ в хипотеза на разваляне на договора без даване срок за изпълнение, във втория случай / решение №82/15 на ВКС, ТК, І т. о./ в хипотеза на разваляне на договора при безполезност на изпълнението. Т.е. различни правни въпроси, а не поставения са били предмет на тези две решения. Цитираните множество решения, чиито решаващи мотиви са в съответствие с приетото от състава, също касаят предпоставките за уважаване на иска, а не разпределяне на доказателствената тежест по него В тази връзка, въззивният съд изцяло в съответствие с тази практика е приел, че е налице изправност на ищеца, с оглед изпълнение на задължението му по договора за заплати цената и виновно неизпълнение на другата страна.

Вторият поставен въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно е основан на неустановени по спора факти. Съдът е приел за доказано пълно неизпълнение на договора, а не частично, каквото изобщо не е и твърдяно от касатора като ответна по спора страна. Извън това, дори и да бъде ограничен въпроса само в първата му част, а именно дали с исковата молба може да бъде развален договора, то представената практика е изцяло в съответствие с приетото от състава за наличие на такава възможност.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се установяват основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 600лв. – възнаграждение за един адвокат.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1981 от 31.07.2019 г. по т. дело № 1973/2019 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Ли Ди Инвест“ ЕООД, [населено място] да заплати на „ЗЕТ Консулт 2007 ЕООД“, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: