Производство по чл. 73 от ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И) (ЗЧСИ).

Обжалвано е решение от 21.01.2020 г. по дисциплинарно дело № 17/ 2019 г., с което Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители:

· на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ е наложено наказание „порицание“ на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Г. Д., рег. /№/ с район на действие Окръжен съд – Перник, за нарушение на чл. 427, ал. 5 ГПК – по искане на взискателя А. Й. Р. ЧСИ е отказал да изпрати изпълнително дело /№/ на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд – Перник за продължаване на изпълнителното производство и

· е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Д. за това, че: 1) ЧСИ не е издал разпореждане за присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 458 ГПК и не е съобщил на длъжника „Мини открит въгледобив“ ЕАД публичните задължения, за които държавата е следвало да бъде конституирана като присъединен взискател по изпълнителното дело и 2) в нарушение на чл. 460 ГПК не е извършил разпределение на принудително събраните суми.

Министърът на правосъдието обжалва решението изцяло с доводите, че: 1) наложеното наказание за нарушението на чл. 427, ал. 5 ГПК е явно несправедливо; 2) незаконосъобразно в решението се приема, че съдебният изпълнител не дължи нарочен акт за конституиране на държавата като взискател по изпълнителното дело, когато по делото са установени предпоставките по чл. 458 ГПК, нито е длъжен да съобщи на длъжника размера на публичните му задължения, станали също предмет на изпълнителното дело и 3) незаконосъобразно в решението се приема, че нарушение на чл. 460 ГПК няма, когато събрана по изпълнителното дело сума е платена на взискателя, по чието искане е образувано изпълнителното дело и което се ползва с привилегия, а преведените суми са недостатъчни да го погасят, т. е. за публичните вземания на държавата липсва остатък. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Е. Г. Д., ЧСИ рег. /№/ с район на действие Окръжен съд – Перник, обжалва решението в частта по наказанието. Основният довод е, че нарушение на чл. 427, ал. 5 ГПК няма, когато взискателят е поискал прехвърляне на изпълнителното дело от ЧСИ на ДСИ, защото техните райони на действие са всякога различни, а чл. 427, ал. 5 ГПК тълкуван по начина, по който е приложен в обжалваното решение, извежда възможно противоречие с чл. 9 ЗСВ – взискателят да иска производството да бъде продължавано, включително от друг ДСИ, докато изпълнителното дело попадне предварително избран ДСИ. Намира от значение и това, че е постановил връщане на оригинала от изпълнителния лист, което в случая обслужва изцяло правния интерес от молбата на взискателя по чл. 427, ал. 5 ГПК. Претендира разноските по делото.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дисциплинарното дело е образувано по искане на министъра на правосъдието да се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ Е. Д., рег. /№/ с район на действие Окръжен съд – Перник за следните нарушения по изп. д. /№/:

1. ЧСИ не е издал разпореждане за присъединяването на държавата като взискател по изпълнителното дело по право, нито е съобщил на длъжника размера на публичните му задължения – нарушение на чл. 434, ал. 1, вр. чл. 458 ГПК.

2. ЧСИ не е извършил разпределение на принудително събраните суми, въпреки че те са били недостатъчни да удовлетворят двамата взискатели по изпълнителното дело – нарушение на чл. 460 ГПК.

3. ЧСИ е отказал да изпрати изпълнителното дело на ДСИ при Районен съд-Перник за продължаване на изпълнителните действия, въпреки искането на взискателя – нарушение на чл. 427, ал. 5 ГПК.

В обжалваното решение дисциплинарният състав е установил следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело е образувано на 07.11.2016 г. по молба на взискателя А. Р. срещу длъжника „Мини открит въгледобив“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2016 г. по гр. д. № 2565/ 2016 г. на РС-Перник за сумата 5 160.96 лв. – лихвоносна главница с разноски, обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.Втелят първоначално е насочил принудителното изпълнение върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

ЧСИ Д. налага на 11.11.2016 г. налага запор върху сметките при „Обединена българска банка“ АД и изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника с уведомление за запора. В поканата е посочено, че при наличие на изпълняеми публични задължения по ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател.

Банката е признала дълга, но е засвидетелствала липсата на наличност по сметките на длъжника.

На 11.11.2016 г. ЧСИ Д. изпраща съобщение до НАП за образуваното изпълнително дело. На 06.12.2016 г. постъпва удостоверение от НАП в свидетелство на дължими, непогасени публични задължения на длъжника, които следва да се съберат по реда на ГПК.

ЧСИ Д. не издава нарочен акт за конституирането на държавата като присъединен взискател по изпълнителното дело.

По молба от взискателя от 27.03.2017 г. ЧСИ Д. налага запор върху вземане на длъжника срещу „Мобилтел“ ЕАД. От м. април 2017 г. „Мобилтел“ АД превежда суми по изпълнителното дело. ЧСИ Д. ги нарежда по банковата сметка на взискателя А. Р. и удържа частично дължимите за него такси, а именно:

на 27.04.2017 г. – 275.95 лв. на взискателя и 100.00 лв. такси;

на 25.05.2017 г. – 305.50 лв. на взискателя;

на 27.06.2017 г. – 265.45 лв. на взискателя и 130.00 лв. такси;

на 09.08.2018 г. – 100.00 лв. на взискателя и 50.00 лв. такси.

За преведените суми ЧСИ Д. не изготвя разпределение.

С молба от 08.10.2018 г. взискателят Р. иска ЧСИ Д. да прехвърли изпълнителното дело на държавен съдебен изпълнител към РС – Перник (чл. 427, ал. 5 ГПК).

По молбата ЧСИ Д. постановява връщане на оригинала от изпълнителния лист.

С постановление от 12.10.2018 г. е постановен изричен отказ по молбата от 08.10.2018 г. Мотивите са, че чл. 427, ал. 5 ГПК не допуска прехвърляне на делото между съдебни изпълнители с различен район на действие. В случая, ЧСИ Д. е с район на действие Окръжен съд – Перник, а ДСИ е с район на действие Районен съд - Перник.

При така установената фактическа обстановка дисциплинарната комисия достига до следните изводи:

По пункт първи от искането на министъра на правосъдието няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Първо, когато са налице предпоставките по чл. 458 ГПК, съдебният изпълнител не дължи нарочен акт, доколкото присъединяването на държавата по изпълнителното дело е по право (по силата на закона). Второ, с поканата за доброволно изпълнение длъжникът е бил уведомен за възможността по чл. 458 ГПК, а размерът на изпълняемите публични задължения вече му е съобщен от публичния изпълнител и е ненужно ЧСИ Д. да ги съобщава повторно. Трето, чл. 434, ал. 1 ГПК разписва вида на актовете, които постановява съдебният изпълнител. Разпоредбата е нарушена, само когато съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане, въпреки че законът изисква да се произнесе с постановление. В случая, ЧСИ Д. не дължи никакъв акт – нито по конституирането на държавата като присъединен взискател, нито за присъединените по силата на чл. 458 ГПК публични задължения на длъжника.

По пункт втори от искането на министъра на правосъдието: Събраните суми са недостатъчни, за да удовлетворят и двамата взискатели по изпълнителното дело, но чл. 460 ГПК не е нарушен. Това е така, защото вземането на взискателя А. Р. е с привилегията по чл. 136, т. 5 ЗЗД, събраните суми са недостатъчни, за да го погасят и за публичните вземания няма остатък. Следователно разпределението само би забавило изпълнителното дело и би генерирало допълнителни авансови такси по т. 5 и т. 13 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ).

По пункт трети от искането на министъра на правосъдието: ЧСИ Д. е нарушила чл. 427, ал. 5 ГПК. Разпоредбата допуска прехвърляне на изпълнителното дело, тъй като районът на действие на ЧСИ Д. (Окръжен съд – Перник) покрива района на действие на ДСИ (Районен съд – Перник). Определено е най-ниското по степен дисциплинарно наказание „порицание“, тъй като правният интерес на взискателя А. Р. по молбата от 11.10.2018 г. е изцяло обслужен (удовлетворен) с разпореждането за връщане на изпълнителния лист, а нарушението е само формално и е извършено по небрежност.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в нарушение на принципа на чл. 8, ал. 1 ГПК органът на дисциплинарна власт в обжалваното решение приема, че ЧСИ не дължи нарочен акт за конституиране на държавата като присъединен взискател по изпълнителното дело, нито е длъжен да съобщи на длъжника размера на публичните му задължения, станали допълнителен предмет на изпълнителното дело (чл. 458 ГПК). Към 06.12.2016 г., когато по изпълнителното дело постъпва удостоверението от НАП, засвидетелствало липсата на пречките изпълняемите публични задължения на длъжника към държавата да се реализират по реда на ГПК, в ГПК липсва разпоредба за видовете актове на съдебния изпълнител. Това обаче не означава, че преди ЗИДГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.), който изрично ги определя като разпореждания, постановления и протоколи, съдебният изпълнител не дължи никакъв акт по конституирането на надлежните страни по изпълнителното дело. Такъв нарочен акт той не дължи единствено при образуването на изпълнително дело. Тогава съдебният изпълнител или признава, че страните са посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело и изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника (чл. 428 ГПК) или с нарочен акт (с разпореждане) отказва да образува изпълнителното дело. Във втория случай отказът може да обжалва по реда на раздел I, глава ХХХIХ ГПК – арг. от по-силното основание от чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Когато съдебният изпълнител установява надлежната легитимация на страните след образуване на изпълнителното дело, включително тази на присъединените взискатели (по право или по тяхна молба) той дължи да постанови нарочен (изричен) акт за това. Аргументът е от чл. 8, ал. 1 ГПК, доколкото нарочният акт на съдебния изпълнител всякога засяга права на първоначалните страни в изпълнителното производство. Когато разпореждането невярно установява действителното положение, то поражда право на жалба и/ или иск по чл. 439 ГПК.

Действително, ГПК предвижда и изключение от принципа на чл. 8, ал. 1 ГПК (например в чл. 457, ал. 3 ГПК), но те освобождават съдебния изпълнител да съобщава на всичките конституирани по изпълнителното дело страни всичките си актове, който засягат техните права. Изключението се отнася при това само за взискателите, присъединени по изпълнителното дело по тяхна молба – аргумент от систематиката на текста. Само на тях законът възлага грижата да се информират сами за движението на делото, а съдебният изпълнител е длъжен да им съобщи (предяви) единствено разпределението (чл. 462, ал. 1 ГПК). Присъединените по право взискатели обаче не могат да узнаят, че са конституирани по изпълнителното дело, освен ако съдебният изпълнител не им съобщи изричния свой акт за това, а и следващите, които ги засягат. Присъединени по право взискатели са: 1) държавата - за изпълняемите публични задължения на длъжника, които не се реализират по ДОПК (арг. от чл. 458, вр. чл. 191 ГПК); 2) всички кредитори, в чиято полза са наложени запори или възбрани върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение (чл. 459, ал. 1 и т. 5 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г.) и 3) ипотекарните кредитори (чл. 459, ал. 2 ГПК).

Поради изложеното настоящият състав приема, че след постъпилото по делото удостоверение от НАП в нарушение на принципа по чл. 8, ал. 1 ГПК ЧСИ Д. не постановява нарочен акт за конституиране на държавата като присъединен по право взискател, а не го и съобщава на страните по изпълнителното дело. Съобщаването му на длъжника не е излишно (обратно в обжалваното решение), защото това му предоставя възможността да провери дали държавата не следва да реализира изпълняемите си публични задължения по реда на ДОПК, а не по ГПК и да направи съответното възражение пред съдебния изпълнител, за да избегне двукратното им принудително събиране, респ. вредите от това, че чл. 191 ДОПК е приложен неправилно. Противоположният извод на органа на дисциплинарна власт е незаконосъобразен.

Настоящият състав приема, че в нарушение на чл. 460 ГПК ЧСИ Д. не е извършвала разпределения на четирикратно постъпилите по делото суми от вземането на длъжника срещу „Мобилтел“ АД. Те са били недостатъчни, за да удовлетворят взискателите по изпълнителното дело (А. Р. и държавата). Това е предпоставката (условието) за да възникне задължението по чл. 460 ГПК съдебният изпълнител да извърши разпределение. Това, че вземането по изпълнителния лист – лихвоносна главница с разноски, представляваща обезщетение по трудово правоотношение - се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и е в ред, предхождащ реда на привилегированите публични вземания на държавата (по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД), като събраните по изпълнителното дело суми са били недостатъчни да го удовлетворят, и за държавата е нямало остатък, са все съображения за законосъобразния начин за извършване на разпределението. След като законът изисква разпределение, аргументите, че извършването му би забавило изпълнителното дело (съдебният изпълнител е длъжен да го предяви на страните, а може и да се обжалва) и би генерирало допълнителни такси, не освобождават ЧСИ от дисциплинарна отговорност за допуснатите четирикратно нарушения на чл. 460, а и на чл. 462 ГПК.

Законосъобразен е изводът на органа на дисциплинарна власт за допуснато нарушение на чл. 427, ал. 5 ГПК. Районът на действие на ЧСИ Д. – Окръжен съд-гр. Перник покрива района на действие на ДСИ –Районен съд–гр. Перник. Следователно молбата на взискателя А. Р. от 08.10.2018 г. за препращане на изпълнителното дело осъществява изискванията на разпоредбата. Действително чл. 427, ал. 5 ГПК, обсъден във връзка с чл. 9 ЗСВ, не допуска взискателят да иска прехвърляне на изпълнителното дело от един ДСИ (избраният по принципа на случайния подбор за разпределяне на изпълнителното дело) на друг ДСИ. В случая обаче този довод в жалбата от ЧСИ Д. е без значение за извода, че е незаконен отказът да за прехвърляне на изпълнителното дело на ДСИ при Районен съд-гр. Перник.

Неоснователен е и доводът в жалбата от ЧСИ Д., че правният интерес на взискателя А. Р. от молбата по чл. 427, ал. 5 ГПК бил изцяло обслужен с разпореждането за връщане на оригинала от от изпълнителния лист. Това е възможно, но тогава когато по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия и не са внасяни никакви авансови такси, подлежащи на изплащане на съдебния изпълнител, на когото делото е препратено или тогава когато е осъществено основанието по чл. 433, т. 8 ГПК, а действието на извършените изпълнителни действия е отпаднало с обратна сила. Случаят е различен. Към молбата от 08.10.2018 г. по изпълнителното дело са наложени запори, а тяхното действие е запазено, доколкото по изпълнителното дело не се е осъществило основанието по чл. 433, т. 8 ГПК.

Поради изложеното настоящият състав приема, че е длъжен да отмени изцяло обжалваното незаконосъобразно решение, а за констатираните по-горе нарушения на ГПК да определи на ЧСИ Д. поради дисциплинарно наказание „глоба в размер на 1 000 лв.“. За този минимален размер по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ настоящият състав съобрази, от една страна, смекчаващите обстоятелства: чисто дисциплинарно минало, осъществяване на нарушенията само формално, поради небрежност, без установени по делото вредоносни последици, а от друга, отегчаващите обстоятелства: ЧСИ Д. е нарушила множество разпоредби на ГПК, включително основен принцип, а нарушението на чл. 460 ГПК е четирикратно, макар и за незначителни суми, за които разпределение няма извършено.

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОТМЕНЯ решението от 21.01.2020 г. по дисциплинарно дело № 17/ 2019 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители.

НАЛАГА на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ Е. Г. Д., рег./ №/, район на действие Окръжен съд – Перник наказание глоба от 1 000 лв. за следните нарушения по изп. д. /№/:

· на чл. 8, вр. чл. 458 ГПК ГПК – липсва разпореждане за конституиране на държавата като присъединен взискател за изпълняемите публични задължения на длъжника, описани в удостоверението от НАП от 06.12.2016 г;

· на чл. 460 ГПК – липсват разпределения за събраните суми и

· на чл. 427, ал. 5 ГПК – по молбата от взискателя от 08.10.2018 г. делото не е препратено на ДСИ при Районен съд – гр. Перник.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.