№ 701

София 20.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1552 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-П. П”АД гр.Варна, представлявано от членовете на УС С., Д. и Коршия, чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 174 от 11.02.2020г. по в. гр. д. № 2296 по описа за 2019г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4765 от 7.11.2019г. по гр. д. № 8648/2019г. на Варненски районен съд като е прието за установено в отношенията между страните, че „Крес 13 Варна“ ЕООД не дължи на „Енерго - П. П”АД сумата от 5 294.07лв., начислена под формата на корекция ел. енергия за периода от 19.05.2017г. до 18.05.2018г. за обект, находящ се в [населено място], площад „Независимост”, бърза закуска, с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН] по фактура №[ЕИК] от 29.05.2019г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК и са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: 1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), в сила от 17.07.2012г. и при действието на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.? По въпросът касаторът се позовава на противоречие с приетото в решение, постановено по гр. д.№ 2991/2018г. на ІІІ г. о. на ВКС. 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? Твърди противоречие с решения по гр. д.№ 4160/2018г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 50417/2018г. на І г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съобразно представен списък, но без да се прилагат доказателства за реалното им извършване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на подадената касационна жалба, намира същата за недопустима на основание чл. 280, т. 1, изр. 2 ГПК поради следното:

Делото е търговско и е с предмет – установяване на вземане, представляващо цена на потребена и неплатена електрическа енергия по сключен договор. Страни по договора са две търговски дружества. Касае се за търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТК, сключена от търговецът Енерго-П. П”АД, във връзка с упражняваното от него занятие. Съгласно чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

Съгласно установената практика /вж. определения по ч. гр. д.№ 1439/2020г. на ІV г. о., ч. гр. д.№ 2265/2020г. на ІV г. о./ за правоотношение, произтичащо от търговска сделка, ниският праг за достъп до касационно обжалване /от 5 000лв./ се прилага само когато една от страните не е търговец. /Прието е, че с оглед паричната оценка на предмета на делото законодателят е приел, че в отношенията между търговци всяка сума до 20 000лв. е незначителна, за разлика от тези при физическите лица, за които се приема, че тази сума е 5 000лв./ Ищецът по делото „Крес 13 Варна“ ЕООД като търговско дружество е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ и не може да бъде определен като „битов клиент“ по смисъла на §1 т. 2а ДР на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). Той няма и качеството на потребител, по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), защото такъв може да е само физическо лице. /“Потребител, по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. В този смисъл са и определения по гр. д.№ 5614/2014г. на ІІІ г. о. и ч. гр. д.№ 737/2020г. на ІІІ г. о.

Образуваното дело не може да бъде определено като гражданско и пред вид разпоредбата на чл. 113 ГПК, която е приложима само за искове от и срещу потребители, а търговските дружества не могат да бъдат определени като такива. До този извод ще се достигне дори и да се приеме, че „Крес 13 Варна“ ЕООД има качеството на „потребител на енергийни услуги“, по смисъла на §1, т. 41б от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), защото съгласно установената практика /вж. определение по ч. гр. д.№ 3350/2019г. на ІV г. о./, която настоящият съдебен състав споделя, посоченото понятие „потребител на енергийни услуги“ не е идентично с понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Въз основа на изложеното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.

Поради липса на представени доказателства за реално направени разноски, такива не могат да се присъдят на ответната страна.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от „Енерго-П. П”АД гр.Варна, представлявано от членовете на УС С., Д. и Коршия, против въззивно решение № 174 от 11.02.2020г. по в. гр. д. № 2296 по описа за 2019г. на Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.