Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ю. Б“ АД срещу определение №194 от 25.06.2020 г. по в. гр. д.№596/2019 г. на АС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Ю. Б“ АД по чл. 389 от ГПК, за допускане на обезпечение на осъдителен иск за сумата от 100 000 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба предявен срещу „Агро-славянин“ ООД в качеството му на авалист по запис на заповед от 22.05.2007 г., издаден за сумата от 2 600 000 евро, чрез налагане на възбрана върху описан в определението недвижим имот.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че независимо, че молителят разполага с възможност да се снабди с изпълнителен лист въз основа на осъдителното въззивно решение, за него продължава да съществува обезпечителна нужда.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Производството по в. гр. д. №596/2019 на АС Пловдив е образувано по въззивна жалба на „Агро-славянин“ ООД срещу решение №145 от 14.03.2019 г. по т. д.№271/2017 г. на ОС С. З, с което „Агро-славянин“ ООД е осъдено да заплати на „Б. П. Б“ АД сумата от 100 000 евро, ведно със законната лихва от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане, като с решение №104 от 24.03.2020 г. първоинстанционното решение е потвърдено.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение своевременно /преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство/ подадена от ищеца молба за допускане на обезпечение на иска, като е изложил съображения, че искът е допустим, а вероятната му основателност се обуславя не само от писмените доказателства, а и от постановеното по делото, невлязло в сила въззивно решение. Посочил е обаче, че в случая не съществува обезпечителна нужда, тъй като невлязлото в сила въззивно решение е изпълнително основание, предоставящо възможност на ищеца да пристъпи към принудително изпълнение, респективно ищецът разполага с по-силен способ за защита за осъществяване правните последици от успешно проведената искова защита, а и дори изпълнението на въззивното решение да бъде спряно, то даденото при условията на чл. 282, ал. 2 от ГПК обезпечение в размер на исковата сума, ще осигури успешния изход на изпълнителния процес.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство е допустимо ищецът да иска обезпечаване на предявен иск, като с оглед чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства - т. 1, или бъде представена гаранция в определен от съда размер - т. 2. Необходима предпоставка за допускане на обезпечение е наличието на интерес от обезпечаване на иска /обезпечителна нужда/, като исканата обезпечителна мярка следва да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

С оглед очертаната цел на обезпечителното производство - да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, е несъмнено, че с постановяване на процесното осъдително въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение /обстоятелство, което следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК/ ищецът е в състояние да осъществи правните последици от решението, респективно за ищеца вече не съществува обезпечителна нужда, което всъщност е мотивирало и законодателя да ограничи възможността да се иска допускане на обезпечение до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.

По изложените съображения, съвпадащи изцяло с изводите на въззивния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №194 от 25.06.2020 г. по в. гр. д.№596/2019 г. на АС Пловдив.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.