Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Е. Х. Ч., А. Х. Ч. и Ш. Я. Ч., срещу решение № 31 от 12.02.2020г., постановено по в. гр. дело № 168/2019г. на Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 20 от 24.01.2019г. по гр. д. № 462/2017г. на Дуловски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу Прокуратурата на Р. Б частични искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер по на 5 050лв. /част от 100 000 лв./ за неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от смъртта на наследодателя им Х. Ф. Ч. /съпруг на Ш. Ч. и баща на другите ищци/, поч. на 04.01.2017г., настъпила по време на нохд № 333/2016г. на ОС-Силистра, по което Х. Ч. е имал качеството обвиняем, които неимуществени вреди се изразяват в търпяни от ищците душевна болка, душевен дискомфорт, стрес и неудобства с изключително висок интензитет, ведно със законната лихва от 04.01.2017г. до окончателното изплащане.

Касаторите - ищци поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони и като необоснован – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят той да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъдат уважени изцяло. Претендират съдебно-деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателите релевират доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, преформулирани и обобщени от касационната инстанция, съобразно правомощията и по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: 1. Функционалният имунитет на магистрата /в частност на прокурора/ по чл. 132 КРБ, изключва ли отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на Държавата за вреди, причинени на граждани, когато са в причинно-следствена връзка с действие или бездействие на прокурор?; 2. Задължен ли е въззивният съд при наличие на влязла в сила оправдателна присъда да приеме, че повдигнатото обвинение от Прокуратурата срещу конкретни обвиняеми – извършител и помагач, е било незаконно и че Прокуратурата е нарушила императивна правна норма, т. е. общата забрана „да не се вреди другиму“ по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД?; 3. Прокуратурата като процесуален субституент на Държавата, следва ли да носи отговорност за причинени вреди по реда на чл. 7 КРБ, когато правната квалификация на иска не попада в предметния обхват на ЗОДОВ?; 4. При приети две експертизи, които си противоречат, следва ли въззивният съд да обоснове коя от тях кредитира и коя не, като изложи подробни мотиви за това? Следва ли въззивният съд да направи съпоставка на приетите експертизи, които си противоречат, с останалия доказателствен материал, като изложи подробни мотиви? и 5. Следва ли мотивите във въззивното решение да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност?. Поддържат, че по тези въпроси атакуваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 110/14.06.2013г. по гр. д.№93/2012г. на Четвърто г. о.; ТР № 3/22.04.2005г. по т. д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС; решение № 70/2012г. по гр. д.№748/2011г. на Трето г. о.; решение № 86/29.05.2019г. по гр. д.№ 2586/2018г. на Четвърто г. о.; решение № 59/2016г. по гр. д.№ 3340/2015г. на Трето г. о.; решение № 215/2014г. по гр. д.№1287/2014г. на Трето г. о.; решение № 113/28.02.2011г. по гр. д.№1062/2010г.; решение № 58/13.02.2012г. по гр. д.№408/2010г.; решение № 108/16.06.2011г. по гр. д.№1814/2009г.; решение № 182/2016г. по гр. д.№1331/2016г. на Трето г. о., ТР № 1/04.01.2001г. по т. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и др., както и че произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Р. Б подава отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД с цена на всеки иск над 5 000лв., т. е. тя е допустима.

Въззивният съд е приел, че не е осъществен нито един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: претендираните неимуществени вреди от ищците; причинно-следствена връзка между тях и наказателното преследване срещу наследодателя на ищците - Х. Ф. Ч., по което последният да е бил незаконно обвинен в престъпление и това незаконно обвинение да е причинило неговата смърт, настъпила в хода на съдебната фаза на наказателното производство; противоправно виновно поведение на длъжностно лице, на което ответникът е възложил работа, осъществено при или по повод изпълнението на тази работа. Поради това е отхвърлил като неоснователни предявените от тримата ищци частични искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Силистренски окръжен съд излагайки подробни собствени фактически и правни мотиви в атакуваното решение въз основа на съвкупен анализ и синтез на всички приети по делото доказателства, е акцентирал върху неустановената причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците и воденото наказателно производство, в което той е имал качеството обвиняем и подсъдим за помагачество в извършване на престъпление по чл. 292, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 20, ал. 4 НК. Възприемайки за принципно възможен правния извод, че от оправдаването с влязла в сила присъда, след смъртта на наследодателя на ищците Ч., на извършителя на престъплението – С. Д. А., може да се заключи, че и помагачът по това престъпление също би бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт, ако преди това не беше настъпила неговата смърт, въззивният съд анализира причината за смъртта на Х. Ф. Ч. – исхемична болест на сърцето, остро ритъмно нарушение, ПЗ захарен диабет тип втори, според приетия акт за смърт на починалото лице. Обсъждайки медицинската документация и двете медицински експертизи, приети по делото, е съобразил, че починалият е имал редица здравословни проблеми, вкл. исхемична болест на сърцето, хипертония, дегенеративни костни заболявания и диабет тип 2, датиращи отпреди 10 години от началото на процесното наказателно производство, за които е лекуван медикаментозно, хоспитализиран е, правена му е операция. С оглед носената от ищците доказателствена тежест за установяване по несъмнен начин на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вкл. на причинно-следствената връзка между смъртта на наследодателя на ищците и воденото срещу него наказателно преследване, която е компонент от общата причинно-следствената връзка между претендираните от ищците собствени неимуществени вреди и смъртта на техния съпруг и баща, причинена от незаконното обвинение в престъпление, решаващият съд е приел за неустановена от доказателствата в процеса горепосочената причинно–следствена връзка. В този контекст не е счел за противоречиви двете заключения на медицинските експертизи – едната, приета от първоинстанционния съд, а другата – от въззивния съд. И двете заключения на експертите – медици не дават категоричен отговор за твърдяната причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците Ч. и воденото срещу него наказателно производство. Експертът по приетото от въззивната инстанция повторно заключение на медицинската експертиза не изключва принципната възможност наказателно преследване, генериращо психически стрес и травма, да обострят заболявания като исхемична болест на сърцето, хипертония и диабет тип 2, но също така заключава, че по отношение на починалия Х. Ч. няма данни по делото как се е променяло здравословното му състояние след провеждането на отделните процесуални действия по наказателното производство и дали именно последното е причинило или съпричинило, наред с други фактори, неговата смърт. Поради това, Силистренски окръжен съд обосновано е заключил, че не може да се направи категоричен извод за наличие на причинна връзка между влошаване на здравословното състояние на наследодателя на ищците и последвалата негова смърт и преживяното по повод на наказателното преследване срещу него. Макар този решаващ правен извод да е достатъчен за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви досежно неустановените в процеса неимуществени вреди за ищците, с изключително висок интензитет, надхвърлящ обичайния, от смъртта на наследодателя им. Посочил е, че личните преживявания на трагични събития са въпрос на индивидуалност, на психическа устойчивост и са съвсем закономерна проява на човешката същност, а и няма как да се направи и едва ли би бил удачен паралел между страданията на близките, ако наследодателят им беше починал без да е имало наказателно преследване и мъката им по него в реалните условия, в които това се е случило. Изтъкнал е и, че евентуални нарушения в наказателното производство, ако такива биха били установени, са подлежали на инстанционен контрол, а правата, произтичащи от ЗОДОВ и ЗСВ, Г. Т „а“, за обезвреда на неимуществени вреди, не включва ищците като правоимащи, тъй като те не са участвали в наказателното производство.

Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателите да формулират правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т. е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил решаващите правни изводи на съда, обективирани в решението. Поставените от касаторите въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационния контрол, тъй като не са от обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело. Отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК изключва допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, без да е нужно обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел като правно основание на предявените искове общата норма на чл. 49 ЗЗД, тъй като по отношение на ищците, които са наследници по закон на починал по време на наказателно преследване подсъдим, за собствените им вреди от незаконосъобразно наказателно производство, причинило смъртта на наследодателя им по време на същото, не са приложими нито нормите на ЗОДОВ, нито тези на Г. Т „а“ ЗСВ. По този начин не е счел, че липсва правен способ за реализиране на отговорността на Прокуратурата на РБ като процесуален субституент на Държавата за вреди, причинени на граждани от правораздавателни органи и магистрати, в идентични на процесната хипотези. Решаващите правни изводи, за да бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 49 ЗЗД касаят неустановената причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците и воденото срещу него наказателно преследване като компонент от общата причинно-следствената връзка между претендираните от ищците неимуществени вреди и смъртта на техния наследодател. Следователно без значение за крайния изход на спора е какви са изложените допълнителни правни съображения за функционалния имунитет на магистрата по чл. 132 КРБ и изключва ли той отговорността на Прокуратурата за вреди, причинени на граждани. Същото се отнася и за незаконността на обвинението в престъпление при постановена оправдателна присъда, каквато има по конкретното дело срещу извършителя, но не и срещу помагача – наследодателя на ищците. Дори обаче обвинението в престъпление досежно наследодателя на ищците да е незаконно, каквато принципна възможност е допусната от въззивния съд, неустановяването на горепосочената причинно-следствена връзка не би могло да обуслови друг краен изхода на конкретния спор.

Силистренски окръжен съд не е счел за противоречиви заключенията на двете приети по делото медицински експертизи /повторната е приета от въззивния съд/, тъй като нито едно от тях не обективира експертен извод за наличие на причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците и негативни изживявания по повод на наказателното преследване срещу него, т. е. не би могло да установи по несъмнен и категоричен начин изискуемата причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Поради това четвъртият въпрос на касаторите също няма обуславящо значение за изхода на делото. Петият въпрос е абстрактно зададен, по начин, непозволяващ да бъде изведена конкретната му значимост за изхода на спора. Освен това въззивното решение съдържа подробно разрешаване на спора по същество с излагане на подробни собствени фактически и правни мотиви на въззивния съд, изцяло в съответствие със задължителните разрешения за правомощията на въззивната инстанция в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива квалифицирани състави на неправилност нито са наведени от касаторите /последните излагат единствено доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК/, нито са налични при атакуваното въззивно решение. Поради това не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол.

Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25а Наредба за заплащане на правната помощ, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, доколкото депозираният писмен отговор към касационната жалба е изготвен от юрисконсулт с представено пълномощно.

На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 12.02.2020г., постановено по в. гр. дело № 168/2019г. на Силистренски окръжен съд, гражданско отделение.

ОСЪЖДА Е. Х. Ч., ЕГН: [ЕГН], А. Х. Ч., ЕГН: [ЕГН], и Ш. Я. Ч., да заплатят на Прокуратурата на Р. Б, общо, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.