Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. Д. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 261 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от К. Г. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], представлявано от Г. Д. - управител, чрез адв. А. срещу решение №2146 от 12.11.2021 г., постановено по адм. д.№1005 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001620002255-091-001/11.12.2020 г., в частта, в която е потвърден с решение №152 от 04.03.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в размер на 6 916.44 лв. и е отказано право на данъчен кредит в размер на 320 лв., като са определени и лихви в размер на 106.63 лв.

Касаторът твърди, че са налице всички основания предвидени по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на постановения съдебен акт като неправилен. Първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, като е направил погрешни заключения, което е довело до постановяване на едно неправилно решение. Ревизионния акт е потвърден в нарушение на материалния закон. Неоснователно органите по приходите са приели, че не е осъществен ВОД, а съда безкритично е възприел тези изводи. Неправилно съдебният състав е приел, че е приложима разпоредбата на чл.45, т.2, б. а ППЗДДС и не са приложени документи доказващи и транспортирането на стоката на територията на страната. Тази разпоредба не се прилага когато транспорта е за сметка на доставчика. Тук преценката за наличие на доказателства следва да бъде извършена по реда на чл.45, ал.1, т.1 ППЗДДС.

По делото са представени и приети ЧМР и потвърждения от получателя на стоката, които отговарят на изискванията на Директива 2006/112/ЕО и са валидни документи. Установено е, че на 19.03.2020 г. и на 20.03.2020 г. камионът, с който е осъществен превоза се е намирал на територията на Великобритания. След като е прието, че това са датите на които МПС-то се е намирало в държавата по доставката, то неясно защо жалбата е отхвърлена. Разминаването в датите очевидно се дължи на технически пропуск или заблуждение. Мотивите на първоинстанционния съд са строго формалистични, при условие, че транспортът е установен.

Ревизираното дружество разполага с документи за доставка заявка за международен транспорт, фактура която доказва доставката на стоки и нейният получател; транспортен документ; потвърждение от английското дружество за получаване на стоките; фактури за извършена транспортна услуга от Г. В 2000 ООД. Доставката е надлежно декларирана в месечната справка декларация по ЗДДС и е подадена VIES декларация. Има плащане от английското дружество.

При извършената насрещна проверка на превозвача от него са представени всички възможни документи, с които да се удостовери извършения превоз. Според първоинстанционния съд е установено, че превозното средство, с което се твърди да е извършен превоз е напуснало страната. Стоката е предадена на 13.03.2020 г. на превозвача, а камиона е напуснал страната на 15.03.2020 г. Трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че се касае за т. нар групажен транспорт, тъй като освен стоката на ревизираното дружество се превозва и стока на други търговци.

По делото са представени и фактури в превод, от които е видно, че стоките предмет на ВОП са били предмет на последваща доставка.

Решението е нелогично и необосновано, като се имат предвид всички събрани по делото доказателства. Датата и мястото на получаване на стоката, на които се основават всички изводи на първоинстанционния съд не са сред посочените в Конвенцията реквизити, които да установяват осъществения превоз. Органите по приходите не са се позовали на измамни действия и пред съда не поддържат такова твърдение, поради което и не следва да бъде определяно ново задължение по ЗДДС, тъй като са налице ясни и категорични доказателства за осъществен ВОД.

Неправилен е и изводът на АС гр. Пловдив, че не е налице реалност на доставката и по транспортната услуга предоставена от Г. В 2000 ЕООД. Съставени са и представени всички необходими счетоводни документи и е доказана реално извършена услуга, поради което неправилно е отказано право на данъчен кредит.

Въз основа на горното, се иска решението да бъде отменено, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д. на дирекция ОДОП гр. Пловдив, в приложени писмени бележки по делото оспорва подадената касационна жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Правото на данъчен кредит е отказано на чл.70, ал.5 ЗДДС, поради липса на доказателства за реалност на осъществената доставка на транспортни услуги. Правилно е прието от съда, че не е доказано обстоятелството на пристигане на стоките във Великобритания, поради което не следва да се признава осъществен ВОД от дружеството. Не са налице основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК за отмяна на обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Доводите на касатора за неправилност на постановеното решение не намират опора в доказателствата по делото. Неоснователни са твърденията за допуснато от съда на съдопроизводствените правила и материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка пред първоинстанционният съд е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16001620002255-091-001 от 11.12.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение №152/04.03.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив и на ревизираното дружество са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 6 916.69 лв. и е отказано право на данъчен кредит в размер на 320 лв., начислени са и лихви в размер на 106.63 лв.

За процесния период от 01.02.2020 г. до 31.03.2020 г. ревизираното дружество е декларирало извършен ВОД на стоки - детски играчки към търговец регистриран във Великобритания - Light Upp Limited LTD. На основание чл.53, ал.1 ЗДДС не е начислен ДДС, тъй като е прието, че е извършена облагаема доставка с нулева ставка по чл.7 ЗДДС. Във връзка с процесния ВОД е издадена фактура за осъществен транспорт, по която не е признато право на данъчен кредит, тъй като липсват доказателства за реално извършване на доставката.

След извършен анализ на приложените по делото доказателства, твърденията на страните и изслушаното заключение, съдът е приел, че не е установено по несъмнен начин, че стоката е транспортирана до посочения в инвойса получател. В ЧМР и потвържденията са налице некоректно попълнени реквизити изискуеми съгласно чл.6, т.1, б. г от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В тежест на доставчика е, като това му е изрично указано с определението за насрочване на делото, да представи обективни доказателства установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя на доставката в друга държава - членка. Според практиката си, СЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, включително при ВОД.

Не са доказани, според мотивите на атакуваното решение кумулативно предвидените в чл.7, ал.1 ЗДДС предпоставки, за да бъде признато осъществяването на ВОД. В конкретния случай не е безспорно установено, че доставяната стока - детски играчки е напуснала територията на държавата изпращач. При тази фактическа обстановка е отказано право на данъчен кредит по фактурата издадена от Г. - В - 2000 ЕООД за осъществена транспортна услуга до Великобритания. Основният аргумент относно неизпълнението на доставката на транспортна услуга е недоказания факт на осъществен транспорт на конкретно посочените детски играчки до получателя във Великобритания.

По делото не са представени доказателства за маршрута на движение на МПС с рег.№[рег. номер] и датата на влизане на територията на Кралство Великобритания, както и надлежното предаване на стоките в конкретен обект на английското дружество и на конкретен негов представител.

Съдът е приел, че законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства е начислен допълнително ДДС и не е признат данъчен кредит по издадената фактура от Г. - В - 2000 ЕООД, ведно с прилежащите лихви, като ревизионния акт не подлежи на отмяна на сочените в жалбата основания.

Решението е валидно, допустимо и правилно постановено.

Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че в тежест на лицето, което се позовава на извършването на ВОД, е доказването на този факт, за цел освобождаване на доставката с нулева ставка. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което твърденията за наличие на касационни основания за неговата отмяна са неоснователни.

В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС /СЕС/ по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27).

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка, е транспортен документ, защото транспортът е за сметка на доставчика чл. 53, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС. В тежест на доставчика е да установи осъществяване на превоза, тъй като той е този който го организира и следва да притежава всички необходими документи свързани със осъществяването му.

Пропуските, които е констатирал съдът в решението налагат извод, че доказателствата, с които се цели да бъдат установени ВОД не са безспорни и безпротиворечиви. В част от товарителниците правилно е установено и от приходните органи и от съда, че са описани два адреса за място на разтоварване, което не е достатъчно конкретизирано. В кл.24 на ЧМР не положен подпис, но няма данни от кое лице и в какво качество е подписало. Като се прибави и обстоятелството, че дружеството във Великобритания не е предоставило информация за сделката, са налице достатъчно неточности и пропуски в процесните ЧМР, които обосновават извод за законосъобразност на изводите на съда за недоказаност на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 б. а ППЗДДС. Теоретично вярно е твърдението на касатора, че липсата на информация от английското дружеството само по себе си не е самостоятелно основание да се приеме, че не е извършен ВОД, но преценено в съвкупност с останалите доказателства и констатираните пропуски в тях, правилно съдът е обосновал крайният си извод за законосъобразно определен ДДС за процесния данъчен период.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че плащанията по банков път не представляват законова предпоставка по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, но дори това обстоятелство не е безспорно установено. Според изслушаната експертиза са заплащани периодично суми от английското дружество и тези плащания не могат да се обвържат с конкретния инвойс. Плащанията по доставките може да се обсъждат и да бъдат индиция за реалност на същите, само ако са налице достатъчно други убедителни доказателства, каквито в настоящия случай няма.

Представените ЧМР от ревизираното лице и превозвача също не установяват по категоричен начин, че процесните стоки са достигнали до получателя си в Великобритания. Налице е разминаване в приложените екземпляри на ЧМР. Съдът е посочил, че има данни камионът, с който е осъществен превоза да се е намирал на територията на Великобритания на 17.03.2020 г.; 19.03.2020 г. и на 20.03.2020 г., но това не означава, че при този престой са доставени процесните стоки - детски играчки за Light Upp Limited LTD . Липсват ясни доказателства в тази насока. Не е установено къде се намира складовото помещение, в което са доставени стоките и кой ги е получил. Потвържденията, на които се позовава касаторът не съдържат информация къде е получена стоката, а в ЧМР има данни за два адреса на английското дружество.

В тази връзка следва да се посочи и установеното при извършения международен обмен с данъчни власти на Великобритания, които са уведомили българската приходна администрация, че английското дружество не е предоставило информация във връзка с нито един от поставените въпроси. Сам по себе си този факт не установява липса на ВОД, тъй като установеното от местните данъчни власти е последващо доставките, но предвид останалите писмени доказателства, подробно обсъдени от съда, те правилно са го мотивирали да направи единствено законосъобразния извод за недоказаност на ВОД.

При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано стоките да са напускали територията на страна и не са налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което нулевата ставка на ДДС е неприложима. Данъкът е дължим на основание чл. 86 ЗДДС във връзка с чл. 25 от същия закон. В този смисъл са и решения по дела С- 273/11, С 492/13 и др. на СЕС, както и практиката на ВАС по адм. дела № 9657/2020 г., № 11925/2020 г., № 2783/2021 г., № 3780/2021 г. и др.

При липсата на доказателства за осъществен транспорт, в съответствие с материалния закон, съдът е приел, че не са налице основания за признаване на данъчен кредит в размер на 320 лева по фактурите за транспортни услуги, издадени от Г.- В- 2000 ЕООД.

Решението е правилно, като не се налице сочените при обжалването му касационни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските в размер на 697.15 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да се присъдят на Национална агенция за приходите юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган - ответник по касация.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2146/12.11.2021 г. постановено по адм. д.№1005 по описа на Административен съд гр.Пловдив 2021 г.

ОСЪЖДА Канесис груп ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата 697.15 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ДАРИНА РАЧЕВА