О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 537

гр. София, 15.10.2020 г.

В. К. С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№3010 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на младежта и спорта срещу решение №1857 от 22.07.2019 г. по в. т.д.№1463/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1810 от 07.09.2018 г. по т. д.№2168/2017 г. на СГС, с което на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД Министерство на младежта и спорта е осъдено да заплати на „Продимекс“ ООД сумата от 34 914.76 лв., неизплатен остатък от дължимото възнаграждение по договор №23-00-114/12.09.2014 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи, с предмет: „Изграждане на спортни площадки в [населено място] и [населено място], [община]“, ведно със законната лихва върху сумата от 06.07.2017 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят навежда доводи, че решението е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по непредявено и неподдържано от ищеца в производството договорно основание, като евентуално сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с решение №151 от 18.12.2017 г. по т. д.№2479/2016 г. на ВКС, ТК и решение №151 от 22.06.2017 г. по т. д.№1334/2015 г. на ВКС, ТК: 1. Могат ли допълнително...