Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛА. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 263 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Адсминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искането на „Т. Б. Е. ЕООД гр. Пловдив за отмяна на влязло в сила решение № 2245/19.11.2021г., постановено по адм. дело № 2185/2021г. на Административен съд Пловдив.

Искането е за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на жалбоподателя, а именно договор за наем с предходен доставчик „Юнимет КЗР“ ЕООД, касаещ стопанисване на производствена база, представляваща обособена покрита производствена и складова площ от 100кв. м., находяща се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 21. Сочи се че договорът е сключен на 01.06.2021г. за отдаване под наем на складовата база, като по този начин се опровергават констатациите както на данъчния орган, така и на съда за липса на материална и техническа обезпеченост и складиране на произведената продукция от доставчика и наличие по този начин на предпоставки за ползване на ДК, което е отречено с оспорения АПВ № Р-16001621001091-171-003/08.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив.

Сочи се, че договорът макар и сключен преди издаване на акта не е можел да бъде представен тъй като е бил изгубен и едва към настоящия момент доставчика в обменената между страните кореспонденция го е открил и го е представил т. е. налице е ново доказателство от съществено значение за правилното разрешаване на спора, което не е могло да е известно на дружеството при решаването му.

Въз основа на горното се претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав. В с. з. от 08.06.2021г. искането се поддържа, като се сочи и ново обстоятелство имащо отношение към спора – решение № 210/18.05.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с което е отменен издаден РА касаещ същия данъчен период и данъчни задължения, както и оспорения пред съда АПВ.

Ответникът по искането – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва същото. Твърди, че молбата е допустима но неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК, а представеното доказателство е съставено за нуждите на настоящото производство.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното:

Искането, по което е образувано настоящото производство, е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК – страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Процесното доказателство е узнато от молителя на 01.12.2021г., а молбата е подадена на 08.12.2021г. т. е. в рамките на тримесечния срок, който тече от момента на узнаване на новото обстоятелство. Спазен е и едногодишният срок, който тече от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В случая съдебния акт е влязъл в сила на 22.11.2021г.

Производството по адм. дело № 2185/2021г. по описа на Пловдивския административен съд е образувано по жалбата на „Т. Б. Е. ЕООД против Акт за прихващане или възстановяване № Р-16001621001091-171-003/08.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 213/27.07.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който на дружеството е отказано частично възстановяване на деклариран ДДС за данъчен период март 2021г.

С решението, чиято отмяна се претендира, административният съд е разгледал спора по същество и е отхвърлил оспорването като неоснователно. В мотивите на същото е изложил, че се касае за доставки на специфични изделия и то в големи количества, като правилно е установена липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост за да може доставчика „С. Р. ЕООД да изпълни доставката на фактурираните стоки. Приел е, че липсва представен договор за наето производствено помещение от доставчика или от поддоставчика, като такъв е представен от за лица различни от доставчика и поддоставчика.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК акта подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата предвижда защита за страната срещу такава неправилност на съдебния акт, влязъл в сила, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, тъй като определени факти и обстоятелства не е могло да бъдат установени, поради невъзможността на страната да представи съответните доказателства. Представените доказателства трябва да са от съществено значение за спора, тъй като могат да обосноват извод за неправилност на съдебния акт и биха могли да доведат до различно разрешаване на спора. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд изброените предпоставки са налице. Касае се за факт, твърдян от дружеството по време на висящността на първоинстанционното съдебно производство, който то не е било в състояние да докаже, въпреки положените усилия, а именно, че е налице наето помещение от доставчика на прекия му доставчик, даваща възможност на последния да изработи и складира фактурираните стоки, като по този начин последните са били реално доставени от доставчика „С. Р. ЕООД.

Установява се, че при идентични установени факти и обстоятелства, касаещи същия данъчен период – март 2021г., е издадено решение № 210/18.05.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив с което е отменен РА № Р-16001621001091-091-001/13.09.2021г., като е прието наличие на реалност на фактурираните специфични стоки с доставчик „С. Р. ЕООД, с предходен доставчик „Юнимет КЗР“ ЕООД. Изрично в решението на директора е посочено, че в производството по издаване на РА № Р-16001621001091-091-001/13.09.2021г. е представен договор за наем от 01.06.2020г. между „Юнимет КЗР“ и „Стек билдинг“ ЕООД /процесния договор който се сочи в настоящото производство като ново доказателство/, което е дало и повод на директора да отмени РА като е приел, че поддоставчика е наел производствено помещение даващо му възможността да произведе стоките и да ги предаде на доставчика, а той от своя страна да ги фактурира към настоящия молител.

В тази връзка настоящата инстанция приема, че представеното доказателство – сключен договор за наем е относимо към разглеждания правен спор и следва да се приобщи към доказателствата и да се обсъди при новото произнасяне по жалбата срещу АПВ № Р-16001621001091-171-003/08.07.2021г., тъй като ще има съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. В тази връзка със същия правен статут следва да се разглежда е представеното решение № 210/18.05.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, тъй като с него се отменя ревизионен акт с който е отказано право на ДК за същия период, обхванат от оспорения АПВ, между същите страни и за същите данъчни задължения.

Наведеният в отговора на ответната страна довод, че това писмено доказателство е съставено за нуждите на производството не може да обоснове неоснователност на искането, тъй като съдът в това извънредно производство няма процесуалната възможност да извършва преценка относно достоверността на представеното доказателство.

Предвид гореизложеното, налице са предпоставките визирани в чл. 239, т. 1 от АПК и следва да се отмени решение № 2245/19.11.2021г., постановено по адм. дело № 2185/2021г. на Административен съд Пловдив, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При преценката за законосъобразност на оспорения АПВ, следва да се анализира представения договор за наем, ведно с останалите събрани доказателства, както и във връзка с издаденото решение № № 210/18.05.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив.

При констатирана основателност на молбата за отмяна се следват разноски на молителя по представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 109/, а именно д. т. в размер на 150лв. и 2 000лв. адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 2245/19.11.2021г., постановено по адм. дело № 2185/2021г. на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за нова разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Т. Б. Е. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], [адрес] сума в размер на 2 150лв. /две хиляди сто и петдесет/, разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ