О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
Гр.София, 14.10.2020г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4845 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 пр. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх.№.3813/26.05.20 от адв. М.Д.- пълномощник на Д. К. В., с искане за допълване на постановеното по делото определение №.455/22.05.20 - с което не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на „Агрив В“ЕООД срещу решение №.198/25.09.19 по г. д.№.560/19 на ОС Добрич - в частта за разноските. Сочи се, че към отговора на касационната жалба е бил приложен договор за правна защита и съдействие, по силата на който страната е платила 560лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция; моли се за присъждането им.
Ответната страна „Агрив В“ЕООД оспорва молбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:
Молбата по чл. 248 ал. 1 пр. 1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Във връзка с предявената от „Агрив В“ЕООД касационна жалба Д.В. /чрез пълномощника си адв.М.Д./ е подала отговор. В същия, обаче не е заявено искане за присъждане на разноски; по делото не е бил приложен и друг документ, който да съдържа подобна претенция или да може да се тълкува в този смисъл /напр. списък с разноски (чието представяне е условие за допустимост единствено на искането по чл. 248 ал. 1 пр. 2 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските – не и на това по чл. 248 ал. 1 пр. 1 ГПК за допълването му, какъвто е разглеждания случай - т. 8 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС)/. Представеният с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие с пълномощно сам по себе си не инкорпорира искане до съда за присъждане на разноски и не го замества. Предвид изложеното и доколкото не е бил надлежно сезиран, ВКС, с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, не е дължал произнасяне по такова и не би могъл валидно да присъди процесния адвокатски хонорар. Не е налице непълнота на формираната воля, респективно пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено искане за разноски. Предвид изложеното молбата за допълване на определението на основание чл. 248 ал. 1 пр. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.3813/26.05.20 на Д. К. В. за допълване на определение №.455/22.05.20 по г. д.№.4845/19 на ВКС в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: