Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1218 / 14.08.2012 г. по т. д.№ 580 / 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 215 от 16.03.2012 г. по т. д. № 448 / 2011 г. на Пловдивски окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [община] обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл. 82 вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, съответно: 1 / за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, в размер на 76 500 лева, съизмерими с размера на заплатена от ищеца - касатор, в полза на трето за спора лице, съконтрахент по сключен с ищеца договор за изработка, неустойка за неизпълнение, твърдяно в причинна връзка с неизпълнението на ответника на задължението му, по смисъла на чл. 7 т. 3 от сключения договор за концесия - да съдейства на концесионера [фирма] в осъществяване правата му по договора ; 2/ за присъждане обезщетение за вреди, съизмерими с надвнесени концесионни вноски, в съответствие с действително ползваната от концесонера концесионна площ, спрямо предоставената с договора за концесия ; 3 / за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, съизмерими с неполучената наемна цена от експлоатирането на магазинни помещения, находящи се в преместваемо съоръжение, правото на застрояването на което касаторът твърди включено в предмета на концесията и което твърди препятствано от бездействието на О. П., в качеството на концесионер, по отношение одобряване на устройствена схема за поставянето му и издаване на разрешение за строеж. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - произнасяне извън наведените във въззивната жалба на противната страна доводи, в противоречие с чл. 269 пр. второ ГПК / водещо според касатора до недопустимост на решението /, несъобразяване правните последици на постановено решение на Върховен административен съд № 9351 / 10.07.2009 год., от значение за спора и в противоречие с чл. 302 ГПК, както и постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 20 ЗЗД, тъй като според касатора въззивният съд е тълкувал договора за концесия, въпреки липсата на спор между страните относно предмета на договора, във връзка с който е извършеното тълкуване, Касаторът се позовава на неразгледани от въззивния съд доводи за неправилност на първоинстанционното решение, наведени с въззивната жалба и по същество ползващи противната страна,

Ответната страна - [община] - оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване в сочената от касатора хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване,

За произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване, в обхвата на наведените с касационната жалба доводи, настоящият състав съобрази следното:

Спорът между страните е концентриран върху предмета на договор за концесия от 23.12. 2004 год., сключен помежду им на основание чл. 67 и чл. 71 ал. 1 т. 3 и чл. 73 от ЗОС, въз основа на Решение № 158 за откриване процедура по предоставяне на концесия прието с Протокол № 8 / 29.04.2004 год. на Общински съвет [населено място], съдържащо условията на концесията и формулиран в чл. 1 от същото предмет, съответно: предоставено особено право на ползване по смисъла на чл. 67 от ЗОС върху пешеходен подлез при пл. „ С. „, представляващ недвижим имот – публична общинска собственост, находящ се в [населено място], район Централен / в съответно посочени граници / и площ на цялото съоръжение около 800 кв. м.. Решението визира изрично задължителната инвестиционна програма / ремонтиране и обновяване на съществуващи обекти /, но и изработване на работен проект и проекто-сметна документация по изпълнение офертата на избрания концесионер, от който момент, съгласно решението и съгласно чл. 2 т. 2 от договора, след одобряване на проекта и издаване разрешение за строеж концесионерът придобива право да експлоатира обекта, Доколкото в концесионните условия не е залегнала изрична запрета на инвестиции с предмет ново строителство, но съобразявайки и формулирания предмет на концесията, между страните е възникнал спор, изводите на въззивния съд по който се явяват решаващи за отхвърлянето на исковете, относно това дали предвиденото в офертата застрояване на двуетажно - според ищеца временно и преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 ЗУТ, а според ответника - съставляващо трайно прикрепена към земята постройка, строеж по смисъла на пар. 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, за която нормативните разпоредби относно временни преместваеми съоръжения на територията на О. / Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на [община] / са неприложими – предвиждано в южната част на подлеза, на кота корниз + 6 00, над предвиждания за застрояване върху съществуващата зелена площ коктейл бар и над нивото на бул. „ Шести септември „, с предназначение за магазини, е включен в предмета на концесията, От тук и отговор на релевантния въпрос дали със сключването на договора за концесия ищецът е придобил правото да осъществи и ползва тази инвестиция и дали по отношение реализирането на същата концедентът дължи съдействие и не го е предоставил, Според ответника, с одобряването на идейния проект за изграждането и разрешаването на застрояването на „ преместваемото, временно съоръжение „ недопустимо - в противоречие със ЗОП и с концесионните условия би се постигнало последващо изменение на концесионния договор, Доколкото одобряване не е извършено и след отмяната на заповед на кмета на [община] от 01.10.2008 год. с която е отказано издаването на разрешение за строеж на обекта, с решение 9351 / 10.07.2009 год. на Върховен административен съд, ищецът твърди упражнено право на едностранно прекратяване / разваляне / на договора за концесия / със заявление 11 Ф 452 от 13.01.2011 год. и последваща нотариална покана от 23.02.2001 год. /, В причинна връзка с неизпълнението на концедента - на задължението му да оказва необходимото съдействие на концесионера при осъществяване на концесията, съгласно договорените условия / чл. 7 т. 3 / - претендира горепосочените вреди и пропуснати ползи,

Въззивният съд е отхвърлил, след отмяна на позитивното за ищеца първоинстанционно решение, предявените искове, приемайки, че с офертата за кандидатстване за концесията, в частта относно изграждането на спорното съоръжение / при това с различен обхват, установено след анализ на оферта и последващо изготвен, предложен за одобрение работен архитектурен проект / ищецът е отправил предложение на факултативни по същество концесионни условия, което не може да се счете прието, За този си извод въззивният съд е съобразил както съдържанието на самия договор за концесия, предвид липсата на изрична уговорка, материализираща съгласие на концедента за извършването на тази инвестиция, която не може да се замести с предположение, основано на фигурирането на инвестицията в офертата / при това - в неустановена идентичност с предложения за одобряване и разрешение за строеж обем / и препращането към същата в чл. 4 т. 2 от концесионния договор, В подкрепа на извода си въззивният съд е съобразил и Доклада на К. за избор на концесионер, предложението на З.. К. на [община] относно избора и предмета на концесията, съгласно Решение № 158 на Общински съвет, съпоставяйки предложена за застрояване и предоставена за ползване площ, уговорените в договора права и задължения на страните, съдържанието на включените в инвестиционната програма СМР и стойността им, По същество въззивният съд е обосновал извод, че правото на инвестиция и ползване, претендирано от ищеца, е следвало да се уговори изрично в концесионния договор, предвид нормата на чл. 73 ЗОС, според която освен изискванията на чл. 72 от същия закон, същият следва да съдържа правата на концесионера върху плодовете от обектите по чл. 69 и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията, Липсата на договорено право на спорната инвестиция въззивният съд е счел, че изключва отговорност на ответника по смисъла на чл. 7 т. 3 от концесионния договор, за неоказано съдействие по реализацията й, предвид което и липса на основание за претендиране на вреди и пропуснати ползи в причинна връзка с такова неизпълнение, Независимо от този си решаващ извод, въззивният съд е обосновал - по същество в евентуалност - съпътстващи мотиви за неоснователност на всяка от предявените претенции, в съответствие с предпоставките на чл. 82 вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД,

В приложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът не е формулирал конкретни въпроси, по смисъла на т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по т. д. №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, По същество излага обстоятелства за неправилност на решението, като постановено в противоречие с чл. 269 пр. второ ГПК - извън релевирани доводи във въззивната жалба, в противоречие с чл. 20 ЗЗД, като счита че между страните не е съществувал спор относно обхвата на придобитите от концесионера права, т. е. че е включено и правото на изграждане на нови обекти, освен ремонт и подобрения на съществуващите, както и в нарушение на чл. 302 ГПК, с оглед несъобразяване на представеното решение на ВАС, за отмяна на постановената от кмета на [община] заповед за отказ за издаване на разрешението за строеж, Дори да биха били приети за изводими от съдържанието на изложението конкретни въпроси по приложението на чл. 269 пр. второ ГПК, чл. 20 ЗЗД и чл. 302 ГПК, настоящият състав намира, че с оглед очертания от исковата молба и с отговора на ответника предмет на спора и предмета на въззивното производство, с оглед съдържанието на въззивната жалба, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочените разпоредби, Правилността на изводите му по същество предпоставя преценка по същество, на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК, различни от тези по чл. 280 ал. 1 ГПК,

Така, ако се приеме за предявен процесуалноправен въпрос относно обхвата на дължимото от въззивния съд произнасяне и по приложението на чл. 269 пр. второ ГПК, то решаващият извод на въззивният съд не е постановен по непредявен във въззивната жалба изричен довод / стр. 3, параграф последен от въззивната жалба /, Касаторът не може да се позовава на съществени нарушения на съдопроизводствени правила, ползващи противната страна по спора, в аспект на твърдението за неразгледани доводи на въззивника [община], още повече, че подлежи на преценка и навременното им въвеждане в процеса, за да би било дължимо произнасяне по същите, Липсата на конкретно формулиран въпрос изключва необходимостта, а и възможността за преценка на доказателствата в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК / цитираните решения задължителна съдебна практика по приложението на чл. 269 ГПК, постановени по реда на чл. 290 ГПК /,

Досежно оспореното, като недължимо извършено от въззивния съд тълкуване, касаторът отново не е посочил конкретен правен въпрос, свързан с принципите на същото, съгласно чл. 20 ЗЗД и в съответствие с цитираните решения задължителна съдебна практика, Доколкото касационния му довод се основава на твърдението за липса на спор относно предмета на концесията, респ. обхвата на придобитите от концесионера права да инвестира и ползва реализираните въз основа на инвестицията обекти, в съответствие с концесионните условия, този му довод, по преждепосочените съображения не би могъл да бъде споделен, Касаторът ограничава спора на страните досежно вида на спорния обект - временно и преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 ЗУТ или съставляващо трайно прикрепена към земята постройка, строеж по смисъла на пар. 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който обаче е последващ спрямо релевантния за спора въпрос, доколкото [община] отрича придобито по силата на концесията право на тази инвестиция, а не предлагането от ищеца на работен архитектурен проект, несъответстващ на договорено за поставяне временно и преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 ЗУТ, Ето защо и въпрос по приложението на чл. 302 ГПК във връзка с решение № 9351 / 10.07.2009 год. на ВАС, дори да би бил конкретно формулиран, не би обосновал общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по т. д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - да е обосновал решаващия извод на въззивния съд за отхвърлянето на исковете,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1218 / 14.08.2012 г. по т. д.№ 580 / 2012 г. на Пловдивски апелативен съд,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: