Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази

част

от Решение № 156 от 04.04.2012 год. по гр. д.№ 223/2012 год. на Пловдивския апелативен съд с която е отменено Решение № 977 от 27.06.2011 год. по гр. д.№ 2453/2010 год. на Пловдивския окръжен съд и е присъдено обезщетение за забава след 02.02.2011 год. и до окончателното плащане. В частта с която П. е потвърдил отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд, въззивното решение е влязло в сила.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се подържа основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Ищецът по делото В. И. Л. има качеството на пострадал в резултат на ПТП, настъпило в [населено място] на 04.07.2008 год. Предявените претенции за присъждане на неимуществени вреди за претърпени телесни увреждания са в общ размер 220000 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на деликта. Ответникът [фирма] е противопоставил възражение срещу размера на обезщетението, като се е позовал и на съпричиняване на вредоносния резултат.

Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените вреди би следвало да е в размер на 120000 лв., но с оглед съпричиняването на вредоносния резултат с 50%, присъдените суми възлизат общо на 60000 лв. С оглед обстоятелството, че застрахователното дружество е предложило изпълнение в хода на процеса, което не е било прието, поискал е редуциране на периода на задължението за обезщетение за забава. Окръжният съд е счел довода за основателен, поради което е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от датата на деликта и до 02.02.2011 год.

Сезиран с въззивната жалба на ищеца, който е обжалвал размера на обезщетението за неимуществени вреди и периода на обезщетението за забава, съставът на П. е приел, че действително е налице съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен, поради което е присъдил половината от претендираните обезщетения за неимуществени вреди, а за имуществени половината от доказания размер на щетите по мотоциклета. Присъдил е обезщетения за забава.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Тезата на касатора е, че разпоредбата на чл. 97 ал. 1 предл. 2 ГПК е изгубила значението си при действието на Наредба № 3/16.07.2009 год. за условията и реда за изпълнение на платежни операции, на Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари и Закона за ограничаване плащанията в брой, тъй като не може да бъде открита банкова сметка в полза на трето лице, без съгласието на нейния титуляр. Не се съдържа позоваване на конкретни разпоредби, изключващи възможността по чл. 97 ал. 1 предл. 2 ЗЗД.

По въпроса за прилагане на чл. 97 ал. 1 предл. 2 ГПК е налице задължителна практика на ВКС, поради което хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неприложима. С Решение № 28 от 14.03.2009 год - по т. д. № 497/2008 год., състав на ТК на ВКС, І т. о. е приел, че „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това

”

.

Тезата на [фирма] всъщност е,

че е налице обективна невъзможност (нормативна пречка) за депозиране на сумата в банка, без получателят и да има открита от титуляра банкова сметка в нея. Въпросът дали е налице колизия между чл. 97 ал. 1 предл. 2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари

покрива критериите на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и касационен контрол за произнасяне по него ще следва да бъде допуснат.

На основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа №1/2008 год. на МП, [фирма] ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 300 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на тази

част

от Решение № 156 от 04.04.2012 год. по гр. д.№ 223/2012 год. на Пловдивския апелативен съд с която е отменено Решение № 977 от 27.06.2011 год. по гр. д.№ 2453/2010 год. на Пловдивския окръжен съд и е присъдено обезщетение за забава след 02.02.2011 год. и до окончателното плащане.

УКАЗВА

на З. [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 300 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

След

изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.