Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 316/2022

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София област, чрез упълномощен процесуален представител адв. Г. Кеседжи, срещу Решение № 1106 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. № 648 по описа на Административен съд София – област (АССО) за 2021 г. С него ОДБХ – София област е осъдена да заплати на Н. Д. обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № Ю-30 от 02.05.2018 г., издадено от директора на ОДБХ – София област, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, ОДБХ – София област е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 310,00 лв. за разноски по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обръща се внимание, че разпоредбата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е допълнена с ал. 3, 4 и 5 с пар. 9 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН, обнародван в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., влязъл в сила при условията на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България. Поддържа се становище, че Дудов е имал възможност да поиска присъждането на всички сторени разноски в касационното производство по кнахд № 1498 по описа на АССО за 2019 г., но вместо това е поискал само тези за това производство. Оспорва се възприетото в обратния смисъл от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Съдът не възприел правилно възражението на настоящия касационен жалбоподател, което било в насока, че претенцията било възможно да се заяви в касационното производство по оспорване на наказателното постановление, а не пред районния съд. Иска се обезсилване или отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се сторените разноски за настоящото производство.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея, а по същество моли да бъде уважена. Претендира разноски и представя списък на разноските.

Ответникът оспорва касационната жалба в представени по делото писмени бележки и моли оставяне в сила на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на предявения иск. Приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ОДБХ – София област по предявения иск на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Съдът обосновал извод, че исковата претенция е доказана по размер предвид представените по делото доказателства, а заплатеното адвокатско възнаграждение се явява имуществена вреда, за която се дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ. Изложил съображения, че не е налице друг ред за обезщетяването на тази вреда, поради което редът по ЗОДОВ е приложимият. Намерил за неоснователно направеното възражение, че Дудов пропуснал да поиска присъждане на разноски пред първоинстанционния съд. Мотивирал се, че решението на Районен съд – Ботевград било постановено на 03.10.2019 г., тоест преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. В този смисъл съдът приел, че Дудов не е разполагал с процесуална възможност да заяви претенцията си за присъждане на сторените разноски в производството пред районния съд. Посочил, че същите не било възможно да бъдат претендирани и в касационното производство пред АССО, тъй като съдът в това производство не разполага с правомощието да ги присъди. По тези съображения съдът намерил за неоснователно възражението на ОДБХ – София област за недопустимост на иска. С тези аргументи уважил исковата претенция за обезщетение, ведно с тази за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2021 г. Присъдил, според изхода на спора, на настоящия ответник по касация и разноски за производството в размер на 310,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Направените от първоинстанционния съд правни изводи, въз основа на безспорна фактическа обстановка, са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът е направил обосновани на събраните по делото писмени доказателства изводи, които са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

С. Т. решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е преценено от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОДБХ – София област по посочената разпоредба. Предвид изложеното, въз основа на установените по делото факти за договаряне и изплащане на адвокатското възнаграждение, претендирано като обезщетение за настъпилата имуществена вреда, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявения иск за обезщетение в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение.

Оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост и неправилност на решението, свързани с допълнението на чл. 63 ЗАНН с пар. 9 ПЗР на ЗИД на ЗАНН, обнародван в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. са неоснователни.

Правилна е извършената от състава на АССО преценка за допустимост на предявения от иск по причина липсата на друга правна възможност за репариране на претърпените имуществени вреди, представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство в Районен съд – Ботевград.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН не е била действащо право към 03.07.2019 г., когато е бил даден ход на устните състезания в производството по нахд № 52 по описа на Районен съд – Ботевград за 2019 г. В този смисъл влязлата в сила на 03.12.2019 г. разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (в относимата редакция) не може да бъде основание да се възприеме тезата на касационния жалбоподател за недопустимост на предявения иск, доколкото се явява неприложима към производството по посоченото дело. Този извод не се променя предвид факта, че производството пред касационната инстанция се е развило и приключило след влизане в сила на посочената разпоредба, тъй като в това производство не е била налице възможност за присъждането на разноски, сторени в производството пред Районен съд - Ботевград към момент, когато не е съществувал установен в закона ред за това. В този смисъл следва да се приеме, че релевантна е датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН и факта, че към този момент производството пред Районен съд - Ботевград е приключило. Като е направил извод в тази посока, първоинстанционният съд е достигнал до правилен такъв, както за допустимост на предявения иск, така и за неговата основателност при така представените доказателства. Ето защо, решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, нему се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1106 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. № 648 по описа на Административен съд София – област за 2021 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – София област да заплати на Н. Д., с ЕГН [ЕГН], действащ в качеството на едноличен търговец „Н. Д.“, с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лв. за сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Румяна Лилова