О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2678

гр. София, 17.10.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1987 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.123 ГПК.

Образувано е по молба от „Мултивак България“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Б.Б. за определяне на компетентен съд да разгледа подадено на 24.07.2024г. в Софийски районен съд заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу „Визия Папи“ ЕООД, [населено място], по което е образувано ч. гр. д. №20241110145162 по описа на Софийски районен съд. С определение №36066 от 09.09.2024г., постановено по същото дело, е прекратено производството и делото е изпратено на Върховен касационен съд на основание чл.123 ГПК.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че молбата по чл.123 е неоснователна.

Искането по чл.123 ГПК от заявителя в заповедното производство е направено в изпълнение на указания, дадени от заповедния съд с разпореждане №108363 от 31.07.2024г. Районният съд приема, че съгласно чл.9, ал.3 ГПК /ДВ, бр.11 от 2023г./ заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл.417, ал.1, т.3, 6 и 10, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Към момента на образуване на заповедното производство принципът в чл.9, ал.3, изр.1 ГПК не се изпълнява, тъй като фактически няма изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение. Според заповедния състав това създава трудности за определяне на компетентния съд, предвид действащата разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК, предвиждаща, че заявлението се разглежда от съда,...