Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяР. Б. по адм. дело № 283/2022

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ представлявана от председателя и процесуален представител срещу решение №1041 от 15.10.2021г., постановено по адм. дело №114 по описа за 2021г. на Административен съд София област. Със съдебния акт е отменено решение №50 от 21.1.2021г. по преписка №КЗК-350 по описа за 2020 г. на КЗК относно нарушение по чл.31 от ЗЗК за разпространение от „Сведо груп“ ООД на антифриз с етикети с невярно съдържание по отношение на температурата на замръзване и е била наложена санкция в размер на 1,2% от размера на нетните приходи от печалби от продажба на дружеството за 2019г. в размер на 6444 лв., прието е, че не е извършено нарушение по чл.31 от ЗЗК и КЗК е осъдена да плати разноски в размер на 1300 лв. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.208 т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и иска отмяна на решението на АСО и постановяване на решение по същество, с което се отхвърли подадената от „Сведо груп“ ООД жалба срещу решението на КЗК за установяване на нарушение и санкция по чл.31 от Закона за защита на конкуренцията. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е постъпил отговор на касационната жалба от „Сведо груп“ ООД, чрез управителя С. С. и процесуален представител адвокат Желязков. Поддържа се правилност на решението на първата инстанция, развиват се доводи в отговора и се иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция, за което представя списък.

Ответникът „Севан С.В.“ ЕООД, чрез управителя Хуршудян и адвокат Балбазанова взема становище за неправилност на решението на АССО поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни доводи в писмените бележки от 8.3.2022г. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция по представен списък и доказателства за плащане.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по наведените от касатора оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, касационно основание за отмяна по чл.209 т.3 от АПК.

Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение №50 от 21.1.2021г. по преписка №КЗК-350 по описа за 2020 г. на КЗК относно нарушение по чл.31 от ЗЗК за разпространение от „Сведо груп“ ООД на антифриз с етикети с невярно съдържание по отношение на температурата на замръзване и е била наложена санкция в размер на 1,2% от размера на нетните приходи от печалби от продажба на дружеството за 2019г. в размер на 6444 лв. Съдът е приел, че актът на КЗК страда от пороци, заключаващи се в липса на надлежни фактически установявания относно направените изследвания в протоколите за изпитване на съдържанието на опаковките антифриз на дружеството „Сведо груп“ ООД. Приел е, че само направеното от жалбоподателя пред АССО оспорване на протоколите за изпитване е достатъчно основание същото да бъде прието за надлежно извършено и е отменил атакувания административен акт.

Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Съдът не е определил спорния по делото въпрос, не е отделил спорното от безспорното, не е направил анализ на представените доказателства и е изградил акта си само върху твърдения, както

Фактическият спор, поставен за разрешаване пред административния орган е относно твърдението за температурата на замръзване на произвеждан и продаван на територията на цялата страна от дружеството-жалбоподател антифриз и зимна течност за чистачки. С твърдението, че посочената температура на замръзване не отговаря на действителността. Спорът се е развил с представяне на протоколи за изпитване и основният фактически въпрос, който е следвало да установи съда е бил именно този – налице ли е посочена на опаковките температура на замръзване, различна от действителната и поради това въвеждане в заблуждение на потребителите.

Това е не било направено. Съдът е приел, че КЗК е извела фактическите си изводи само въз основа на представени от едната страна данни, но е направил същото, приемайки, че само принципното оспорване на протоколи за изпитване е достатъчно основание то /оспорването/ да бъде прието за успешно проведено. При наличие на такъв спор е следвало да бъде допусната и изслушана съдебно-техническа и химическата експертиза, поискани още с подадената жалба на дружеството-жалбоподател пред първата инстанция. В това искане са посочени множество задачи, на които следва да бъде даден отговор от вещо лице със специални знания, каквито съда не притежава.

Първата съдебна инстанция е инстанция по същество на спора и поставеният в настоящето производство фактически въпрос следва да бъде разрешен именно със събиране на такива доказателства. Следва да бъде дадена възможност да се представят и съберат допълнителни такива за преценка на протоколи за изпитване в процесния период. Тъй като въпросът е относно описаното на опаковките и въвеждането в заблуждение при потребление. Но разсъжденията относно последствията от едно противоправно поведение минават пред установяването на такова. Следователно първата инстанция не е установила първият относим факт от разпоредбата на чл.31 от ЗЗК – дали съществени свойства на продукта / в случая най-важната част на антифриза и зимната течност за чистачки е температурата на замръзване/ са с твърдение за неверни. Неизяснявайки този факт съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Решението на първата инстанция следва да бъде отменено. Делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да изпълни дадените указания – да изясни на първо място фактическия въпрос относно посочената на опаковките антифриз температура на замръзване, дали е същата при извършените проверки, по какъв начин са направени тези проверки, да се даде възможността всяка от страните да докаже твърденията си, административния орган да обоснове приетото, да се допусне поисканата експертиза – съдебно-техническа и химическа. Да се изясни дали е налице определеното действие – твърдение или изопачаване относно съществени свойства на продукта – както се изясни по-горе в конкретния случай спорното свойство е от най-съществено значение, изцяло характеризиращо продукта. След което да бъде установено дали е налице и създаване на погрешно впечатление у възприемащия данните потребител.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат преценени и направените разноски.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №1041 от 15.10.2021г., постановено по адм. дело №114 по описа за 2021г. на Административен съд София област и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов