Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 300 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Д. Х., срещу Решение № 1991 от 17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 700/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение по жалба на ЕТ Прима ФР - И. Р., с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], представлявано от И. Р. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2291#6/05.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че АУПДВ е мотивиран, издаден е при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на АПК, Регламент (ЕО) № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материалния закон и целта на закона. Излага съображения, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент е влязло в сила и е налице основание за издаването на АУПДВ по отношение на земеделския производител. Изпълнена е хипотезата на правната норма на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от посочени подзаконов нормативен акт подпомаганото лице следва да възстанови получената сума заедно с лихвите, като в случая възстановяването на основание буква б е 40%, а именно - сумата от 35 174.48 лв. Намира за неправилни и аргументите на първоинстанцинния съд, според които административния орган не е обсъдил доводите във възражението на оспорващия за наличие на форсмажорни, или изключителни обстоятелства, които са основания за прекратяване на поетия ангажимент. Тези доводи са детайлно обсъдени от административния орган в издаденото Уведомително писмо (УП) за прекратяване на агроекологичен ангажимент и са относими към производството по оспорване на това УП, което не е оспорено и е влязло в сила. С влизането в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния многогодишен ангажимент по мярка 214 между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискването на чл. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. да подаде заявление за плащане за кампания 2016 г., която е в периода от пет последователни години, през който се изпълнява вече поетия агроекологичен ангажимент. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУПДВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платена държавна такса за касационна инстанция.

Ответникът ЕТ Прима ФР - И. Р. чрез адв. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Не претендира разноски по делото.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество дава мотивирано заключение за нейната неоснователност.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По делото е установено, че ЕТ е поел многогодишен (5-годишен) ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за периода 2007-2013 г. с подаване на заявление за подпомагане УИН [номер], УРН [] в ИСАК, през 2013 г., която е първата година от поетия 5-годишен ангажимент. Няма спор, че ЕТ е сключил Договор за аренда № ПО-ОЗ-28/ 30.12.2011г. с Министъра на земеделието и храните, чрез Директора на Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) - гр. Благоевград, за срок от 5 години, по силата на който, му е предоставена за временно и възмездно ползване, земеделска земя от Държавния поземлен фонд, представляваща Имот № 000008, находящ се в местността Картала, землището на с. Бистрица, общ. Благоевград, с площ от 1 336.193 дка, с начин на трайно ползване - планинско пасище, IX категория по КВС. Това е единствения имот, с който ЕТ, е заявил участие по мярката. За кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., липсва спор относно получените от земеделския стопанин суми в общ размер на 87 936.21 лв. и обстоятелството, че ЕТ не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. По делото е установено, че във връзка с приетите промени в ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 61/ 2015г. ( 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от същия закон), с Писмо № АР-02-2427/ 30.10.2015 г. на Директора на ОДЗ - гр. Благоевград, ЕТ е уведомен, във връзка с Договор за аренда № ПО-ОЗ-28/ 30.12.2011г. за наем на земеделска земя от ДПФ, с начин на трайно ползване - планинско пасище, че пасищата, мерите и ливадите от ДПФ, могат да бъдат ползвани само от собственици или ползватели на животновъдни обекти и следва да приведе договора в съответствие с чл. 37 и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, в срок до 01.02.2016г., тъй като в противен случай, договорът ще бъде прекратен. По делото не е било спорно, че ЕТ не се занимава с животновъдство и е налице невъзможност за привеждане на договора за аренда в съответствие с цитираните по - горе изисквания на 15, ал. 1 или ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от същия закон. С допълнително споразумение № 16/ 09.03.2016 г., с нот. заверка на подписите, страните по Договор за аренда № ПО-ОЗ-28/ 30.12.2011 г., са прекратили действието му, на основание глава V, т. 32.2 от същия - по взаимно съгласие, като актът е вписан и в Службата по вписванията при PC - Благоевград с вх. рег. № 1810/ 03.05.2016 г., акт № 228, том I, дело № 1116/ 2016 г.

С уведомително писмо изх. № 01-6500/ 2291/ 08.05.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, ЕТ е уведомен, че при извършени проверки за спазване на задълженията му по мярка 214 от ПРСР 2007- 2013 г. е установено, че същият не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016г., поради което и на основание чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент /ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. Този акт е връчен на 23.05.2019 г. лично на ЕТ и не е обжалван. След влизането в сила на горния акт, в ДФЗ-РА е открито производство по издаване на АУПДВ, за което ЕТ е бил уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, с отправено до него Писмо изх. № 01-6500/2291#3/03.07.2020 г.

С АУПДВ № 01-6500/2291#6/05.07.2021 г., на ЕТ е установено публично държавно вземане, представляващо 40 % от общата изплатена сума по мярка 214 за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер на 35 174. 48 лв. Като фактическо основание за издаване на акта е послужил пропускът на кандидата за помощта да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Като правни основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б б, във вр. Чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП.

Първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предвидената законова форма по чл. 59, ал. 2 АПК.

За да отмени АУПДВ, съдът е приел, че същият е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според съда, неправилно административният орган е приел наличието на основания за прилагане на чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съобразно която подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: до края на четвъртата година - 40 %. Съдът е приел, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от същата наредба, според която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Първоинстанционният съд е съобразил, че след законодателната промяна на 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61/2015 г.) е прекратен Договор за аренда № ПО-ОЗ-28/ 30.12.2011г., сключен между ЕТ и Министъра на земеделието и храните, чрез Директора на ОДЗ - гр. Благоевград. Предвид законодателната промяна, административният съд е приел, че дружеството е било в невъзможност да изпълнява и спазва поетите задължения съгласно изискванията на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Обосновал е извод, че в конкретния случай е приложим чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013г. на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, съгласно който не се изисква възстановяване на получената помощ, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства по чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Прието е, че прекратяването на договора за аренда на земеделския стопанин на основание законодателно решение, е било непредвидимо за ЕТ към датата на подаване на заявлението през 2013 г. и попада в хипотезата на чл. 2, 2, б е от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

По тези мотиви, първостепенният съд е отменил оспореният АУПДВ, като незаконосъобразен.

Решението е правилно.

Постановеният от първостепенният административен съд съдебен акт не страда от пороците релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализи на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение.

Правилни и обосновани са изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

С изменението на 15, ал. 1 от ПЗР със ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г. е предвидено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. За тези лица е въведено изискване да имат животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в системата на БАБАХ. При неизпълнение на посоченото условие в срок се стига като последица до прекратяване на договорите за аренда - 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай.

Правилно е прието от административният съд, че настъпилата законодателна промяна със ЗИД ЗСПЗЗ обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Нормата на чл. 2, 2, б е от Регламента определя неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като непреодолима сила и извънредни обстоятелства за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП, като изрично предвижда, че за такива се признават отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Именно в тази хипотеза попада и настоящият правен спор, доколкото прекратяването на договора за аренда между ЕТ и Министъра на земеделието и храните не е по вина на ползвателя, а е следствие от законодателна промяна, която ЕТ не е могъл да предвиди към датата на подаване на заявлението през 2013 г., нито е можел да предотврати впоследствие. С вменяване на изискването на 15 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, в резултата на което е прекратен договора на ползвателя за наем на подпомаганите площи, ЕТ е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за целия срок на ангажимента, както правилно е приел и административният съд. Законодателната промяна, освен, че е непредвидима и стои извън обхвата на волята на ползвателя, същевременно рефлектира пряко в неговата правна сфера, доколкото именно нормативното изменение е единствената причина препятствала го да подаде заявление за кампания 2016 г. Предвид изложеното следва да се приеме, че настъпилото законово изменение на разпоредбата на 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г. попада в приложното поле на понятието непреодолима сила. Съгласно предвиденото в съображение 5 от Регламент № 1306/2013, за да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. По аргумент от цитираното съображение, преценката относно наличието или липсата на непреодолима сила и извънредни обстоятелства следва да се извърши за всеки отделен случай в зависимост от конкретика на казуса и установените факти и обстоятелства въз основа на представените доказателства.

Освен от тълкуването на цитираното съображение 5 от Регламент №1306/2013 г. и съгласно т.60 от решение на СЕС постановено по дело С-343/21 е видно, че задължение на националната юрисдикция е за всеки конкретен случай да прецени дали невъзможността за бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липсата на сключени споразумения за ползването на съответните земи с други собственици или ползватели на земеделски земи по принцип може да представлява непреодолима сила. Посочено е и при какви условия следва да бъде прието, че е налице тази невъзможност - да се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа.

В настоящият случай невъзможността се дължи на промяна в нормативната уредба, която бенефициера не е могъл да предвиди, когато е поел многогодишния ангажимент. Към началния момент на ангажимента не е имало ограничение, което в последствие е въведено с 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г. Във връзка с това изменение ОД Земеделие гр. Благоевград, с писмо изх.№АР-02-2427/30.10.2015 г. е уведомила лицето, че договорът за аренда, който е сключен за земи от държавния поземлен фонд ще бъде прекратен. Основанието за възникване на невъзможността за изпълнение на поетия ангажимент е свързан със законодателната промяна.

В тази връзка правилно и законосъобразно е прието в обжалвания съдебен акт, че административният орган е следвало да приложи изключението по чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., като прекрати ангажимента на ползвателя, но без да изисква частично възстановяване на получената от ЕТ помощ.

Налице е съдебна практика по сходни казуси - Решение № 2507 от 17.03.2022 г. по адм. дело № 6791/2021 г. на ВАС, първо отделение, Решение № 2278/10.03.2022 г. по адм. дело № 2908/2021 г. на ВАС, първо отделение, Решение № 9971/04.10.2021 г. по адм. дело № 1935/2021 г., осмо отделение, Решение № 15085/4.02.2021 г. по адм. дело № 12959/2020 г., на ВАС, осмо отделение, Решение № 10872/28.10.2021 г. по адм. дело № 12358/2020 г. на ВАС, осмо отделение и др. Цитираните съдебни актове, макар и да са постановени преди цитираното по-горе решение по дело С-343/21 са в същия смисъл и в унисон с тълкуването на европейските норми направено от СЕС.

Настоящият касационен състав счита, че като е стигнал до същите изводи за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ и е отменил същия, Административен съд Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1991 от 17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 700/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА