6ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 432
гр. София, 13.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
М. БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2240 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. А. Д. срещу решение № 80/11.07.2025 г. по в. т.д. № 26/2025 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която след частична отмяна на решение № 146/17.12.2024 г. по т. д. № 58/2024 г. на Окръжен съд - Плевен, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ответника “Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 2 000 лева до 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.05.2023 г., причинено от водача на лек автомобил “Опел А.”, с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната част поради нарушение на материалния закон – приложението на чл. 52 ЗЗД, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че апелативният съд не е съобразил всички релевантни обстоятелства, което е довело до определяне размер на обезвредата за неимуществени вреди, несъответстващ на претърпените от ищцата болки и страдания, възстановителния период – повече от 3 месеца, както и социално-икономическите условия в страната. Решаващият състав неправилно е възприел, че периодът за възстановяване е една седмица, което не отговаря на обективното състояние на пострадалата. В тази насока е пренебрегнал дадените показания от свидетеля К., съжителстващ с ищцата на съпружески начала. При тези доводи се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на предявения осъдителен иск за разликата над 2 000 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва, както и присъждане на разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. “Може ли заключението на вещото лице да почива на предположения?”. 2. “Длъжен ли е съдът да допусне допълнителна или повторна съдебномедицинска експертиза при наличие на оспорване от страна на ищеца?”. 3. “Следва ли въззивният съд да съобрази достоверността на свидетелските показания съобразно данните по делото?”. 4. “Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост?”. 5. “Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение като същите бъдат съобразени с ППВС № 4/68 г. и решение по т. д. № 507/15 г. на ВКС?”.
По всички въпроси се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителните постановки на ППВС № 4/68 г., както и с казуалната практика на ВКС - решения по т. д. № 507/15 г., по т. д. № 619/2011 г. на II т. о., по т. д. № 2143/2014 г. на I т. о., по т. д. № 2908/2015 г. на I т. о., по т. д. № 44/2012 г. Сочи се, че питанията са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
В касационната жалба се твърди и очевидна неправилност на решението (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК).
От ответника по касация ЗК “ЛЕВ ИНС” АД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и на подадената жалба. Претендират се разноските по делото.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. А. Д. против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 40 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.05.2023 г., причинено от водача на лек автомобил “Опел А.”, с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 08.06.2023 г.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата над 2 000 лева до присъдените 10 000 лева, е постъпила въззивна жалба от застрахователя. В обжалваното решение апелативният съд е приел, че между страните не се спори относно наличието към датата на събитието на валидно застрахователно правоотношение по полица № BG/22/122002075788 по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното дружество за управлявания от М. А. Т. лек автомобил, както и относно образуваната пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ щета на ищцата, по която не е било заплатено застрахователно обезщетение. Отбелязал е, че не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че на 13.05.2023 г., около 18.40 часа, в [населено място] бряг на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], e настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество лек автомобил и управлявания от ищцата л. а. “Мерцедес Е320 ЦДИ”, с рег. [рег. номер на МПС] , при което последната e пострадала. От представените по делото Протокол за ПТП от 13.05.2023 г., АУАН № 928514/13.05.2023 г., НП № 23-0374-000388/ 26.05.2023 г., медицински документи, както и приетите експертни заключения на авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи, е намерил за установени механизма на настъпване на произшествието и факта на получаване на телесните увреди на ищцата. Налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Счел е, че са установени елементите на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят ответник следва да заплати обезщетение.
При тези данни решаващият състав е отделил като спорен във въззивното производство единствено въпроса за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Въз основа на анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, е приел за установено, че вследствие на процесното произшествие ищцата е получила следните увреждания: лекостепенна гръдна травма, изразяваща се в контузия /натъртване на меките тъкани/ на гръдния кош вляво и в областта на долния край на предмишницата на лявата ръка с проява на хематом с размери 8/11 см в областта на лява ключица и хематом с размери 7/12 см на лява предмишница, както и мозъчно сътресение лека степен, без никакви симптоми за реална опасност за живота й. Съобразил е посочения от вещото лице обичаен възстановителен период – между една и половина и две седмици; лечението на пострадалата в домашни условия, без извършване на физиотерапевтични процедури. Взел е предвид и показанията на свидетеля С. К., с който ищцата живеела на съпружески начала, че вечерта след инцидента и на следващия ден тя имала главоболие и гадене; не можела да се грижи за децата си, защото я боляла ръката – не можела да я вдига и свива; ползвала медикаменти за мазане. Отчел е липсата на твърдения и данни по делото за настъпили усложнения или някакви неблагоприятни последици от получените увреди. С оглед вида и характера на доказаните увреждания на ищцата, непоставящи в опасност живота й, младата й възраст, вида и продължителността на проведеното лечение, обичайната продължителност на възстановяването и присъщите на увреждането болки, страдания и неудобства, без данни за каквито и да било трайни последици след периода за възстановяване, както и в съответствие с икономическата конюнктура към датата на увреждането и практиката на съдилищата по аналогични случаи, въззивният съд е приел, че сумата от 2 000 лева справедливо обезщетява ищцата за действително претърпените от нея неимуществени вреди. По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение над тази сума до присъдения размер от 10 000 лева.
Потвърдил е постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 18/14.01.2025 г. на Окръжен съд-Плевен.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира осъществяване на директна касационна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради “очевидна неправилност” на обжалваното решение. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на цитираната разпоредба, очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от чийто мотиви пряко е установимо прилагане на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), явна необоснованост поради грубо нарушение на основополагащи правни принципи или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Аргументация в тази насока не е изложена от обжалващия, а касационната инстанция не изследва служебно наличието на това основание, поради което не е удовлетворена сочената от страната хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.
Следва да бъде разгледано искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасянето от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Поставените от касатора първи и втори въпрос, свързани със стъпващо на предположения заключение на вещо лице и съответно с правомощието на съда за допускане на допълнителна или повторна СМЕ, са хипотетични, тъй като не кореспондират с данните по делото. Видно от протокола от открито заседание на първата инстанция, проведено на 18.09.2024 г., при изслушване на заключението на СМЕ процесуалният представител на ищцата не е възразил срещу приемането му. Доводи в този смисъл не са изложени в отговора на въззивната жалба, нито са направени доказателствени искания за назначаване на допълнителна или повторна СМЕ. По отношение на аргумента в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че вещото лице не е извършило личен преглед на ищцата, това не би могло да повлияе на изхода на спора с оглед горните съображения, а и вещото лице медик е обосновало безпредметността на такъв поради изминалия дълъг период от време към момента на назначаване на експертизата. Третият въпрос, касаещ преценката за достоверност на свидетелските показания с оглед данните по делото, е общотеоретичен, тъй като такова оплакване не се съдържа в касационната жалба. В разрез с това питане в обжалваното решение решаващият състав е кредитирал показанията на свидетеля – фактически съжител с ищцата, според който вечерта след инцидента тя имала главоболие и гадене, не е могла да се грижи за децата, ръката я е боляла. Показанията на водача на процесното МПС марка “Опел А.” са относими към механизма на настъпване на произшествието, а не към търпените от ищцата болки и страдания. Четвъртото питане не е коректно зададено, тъй като не се обосновава от страната кои съществени обстоятелства са игнорирани от съда и кои несъществени такива - отчетени. Доколкото същото не е скрепено с конкретни оплаквания на обжалващия, то не може да доведе до различна резултативност на спора. При това положение така формулираните четири питания не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, което лишава от смисъл обсъждането на поддържаните от касатора допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.
Петото питане, поставено от касатора, се отнася до приложението на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Същото е обусловило решаващите изводи на въззивния съд и покрива общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационен контрол. В задължителната практика на касационната инстанция - ППВС № 4/1968 г., доразвита с постоянна такава, намерила израз в цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК, както и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 47/01.06.2022 г. по т. д. № 550/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т. д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 90/28.03.2025 г. по т. д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т. о.), се приема, че понятието “справедливост” по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на травмата, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуално влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършване, др. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, ориентир за което са и установените лимити на отговорност на застрахователя. При наличието на така формираната практика на касационната инстанция отсъства допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касационна проверка.
В обжалваното решение при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната и трайна практика на касацията, като е взела предвид възприетите критерии и ги е преценила с оглед събраните по делото доказателства и установените конкретни факти. Съобразила е младата възраст на пострадалата, вида и характера на доказаните травматични увреждания на ищцата, непоставящи в опасност живота й - лекостепенна гръдна травма, изразяваща се в контузия /натъртване на меките тъкани/ на гръдния кош вляво и в областта на долния край на предмишницата на лявата ръка с проява на два хематома, както и мозъчно сътресение лека степен, вида на проведеното лечение, обичайната продължителност на възстановяването и присъщите на увреждането болки и неудобства, липсата на трайни последици след установения период за възстановяване, икономическите условия към датата на увреждането, практиката по аналогични случаи. Оплакванията на касатора относно така извършената преценка за определяне на конкретния размер на обезвредата при спазване принципа за справедливост касаят правилността на съдебното решение и не могат да бъдат разгледани в производството по чл. 288 ГПК. Ето защо петият въпрос не може да послужи за селектиране на касационната жалба за контрол и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тези съображения следва да бъде отказан допуск до касационна проверка на обжалваното решение на Апелативен съд – В. Т.
Ответникът по касация, който има право на разноски с оглед резултата на производството по чл. 288 ГПК, прави искане в тази насока, но не представя доказателства за извършването на такива пред настоящата инстанция, поради което не му се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 80/11.07.2025 г. по в. т.д. № 26/2025 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.