№ 4624

София, 15.10.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4393 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Б. А. чрез пълномощника им адвокат Н. Ф. против решение № 155 от 20.06.2023 г., постановено по гр. д. № 77 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение 528 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 93/2022 г. на Районен съд - Монтана за отхвърляне на предявения от Л. Б. А. против Б. К. А., С. А. А., А. Я. А., И. К. А. и К. И. К. положителен установителен иск за собственост на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени 2006 г., номер по предходен план: 4550, квартал 184, с площ от 290 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., с административен адрес: [населено място], ул. ,,Р.“ № 19.

Б. К. А., С. А. А., А. Я. А. и И. К. А. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Ищцата Л. Б. А. е основала претендираните права на твърденията, че 1/3 идеална част от поземления имот с площ 290 кв. метра е придобила по наследство от...