Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяЗ. Т. по адм. дело № 341/2022
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И. Ч. от гр. Пловдив, срещу решение № 1798/11.10.2021 г. по адм. д. № 2902/2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 305/15.09.2020 г. на кмета на О. С. с нареждане към Чобанова да премахне незаконен строеж, представляващ „масивна постройка“, попадаща в УПИ II-1025 и частично в УПИ l-1145, 1147, жилищно застрояване, кв. 2 по плана на [населено място], изграден без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
С касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му с уважаване на първоначалната жалба, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от преупълномощената адв. Д., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, с претенция за присъждане на направените по делото разноски. Сочи се, че процесната сграда е търпим строеж, тъй като е установено, че същата е съществувала още през 1950 г. и към 1973 г., като тогава не е имало и източната граница на имота, която също е процесна по настоящото производство, затова строежът не подлежи на премахване. Доводи в посочения смисъл са развити и в допълнително представени писмени бележки.
Ответната страна - Кмет на О. С. редовно призован, не се явява, не изпраща представител. От пълномощника му – адв. З. Н., е постъпил отговор по касационната жолба, с доводи за нейната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в законовия срок – по пощата /неоснователно е възражението в отговора за нейната просроченост/, от надлежна по делото страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, не са налице сочените от касатора основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, за отмяна на обжалваното съдебно решение. Изложените в него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Административен съд – Пловдив е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателствата и въз основа на тях правилно е преценил за законосъобразна процесната заповед, отхвърляйки оспорването. Обоснована е преценката, че актът е издаден от компетентния орган - кмета на О. С. по предвидения в закона ред, при спазване на изискуемата се от закона форма и съдържание, с посочени фактическо и правно основание - чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяната.
Верен е и изводът, че е спазен и материалния закон. Наличните по делото данни сочат, че разпоредената за премахване „масивна постройка“ попада в УПИ II-1025 /собствен на жалбоподателката/ и частично в съседния, /собствениците на който са инициирали производството/- УПИ l-1145, 1147, жилищно застрояване, кв. 2 по плана на [населено място], изградена без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Безспорно въпросната постройка покрива характеристиките за „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория. Същата не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 151 ЗУТ, за които обекти не се изисква разрешение за строеж – изпълнена е с тухлени стени, стоманобетонна плоча, има монтирана дървена дограма по южната и югозападна фасада и е с размери 10.00 м. на 3.70 м., височина 1.65 м., с характера на допълващо застрояване, за което не се изисква одобряването на инвестиционни проекти, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, но е извършена без издадено разрешение за строеж - незаконна по смисъла на закона.
Основният спорен в случая въпрос, е досежно търпимостта на сградата съгласно разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ, изследван и от административния орган, /с препращане към нарочно изготвеното становище от Гл. архитект на О. С. и подробно от съда, чрез приетите основно и допълнително заключение по допуснатата СТЕ, с основание възприета от съдебния състав. Времето на извършването на строежа не е установено точно, като в тази връзка са обсъдени и становището на експерта, /че сградата видимо е стара, но точна година на построяване не може да посочи/, така и противоречията между твърденията на жалбоподателката /в периода 1950 г.- 1960 г./ и тези на разпитаната свидетелка, нейна сестра - през 1970 г. Относими в случая са констатациите, че по плана от 1950 г. в имота на Чобанова са заснети сгради /“свинарници, конюшня, навес“/, които не се покриват по площ и конфигурация със сгради от следващия план – от 1973г. По този КРП, одобрен със заповед от 08.01.1973г., първоначално е нанесен имот № 1025 и в него – сграда, означена като паянтова - ПС, съвпадаща по размери с процесната, но не и като местоположение – на границата със съседните ПИ 1097 и 1098, съгласно извършеното геодезическо заснемане и по наличната прозирна ограда, видно от приложение № 7, неразделна част от СТЕ и разясненията на в. л. в с. з./, което се отдава на вероятна грешка на кадастъра, затова и е възприет извода, че сградата е изградена след 1950 г. и преди 1973г., като „по всички планове, истинското местоположение на сградата попада в чужд имот“.
От друга страна, прегледът на законовата уредба преди приемането на ЗУТ – ЗПИНМ, ППЗПИНМ, ЗТСУ и ППЗТСУ, както и Наредба № 5/1977г., изрично са изисквали строително разрешение за изграждането на всички видове постройки, както и отстояния на сградите от регулационните граници, а разполагането на същите на самата граница, е допустимо само ако се покриват на калкан със сграда в съседния парцел, или с изричното съгласие на собствениците на съседния парцел. Тези условия в случая не са налице, което е потвърдено и в изготвената допълнителна СТЕ.
На следващо място, след като част от строежа попада в съседния УПИ, а в действащия ПУП – ПРЗ, а и във всички предходни планове от 1950 г. насам, /които са проследени детайлно от експерта, онагледени в приложенията към СТЕ/, не е било предвидено допълващо застрояване в процесния имот, то строежът е недопустим поради несъответствието му с предвижданията на подробните устройствени планове, включително и действащия, което изключва определянето му като търпим съгласно разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
С оглед изложеното, обоснована и правилна е преценката в решението, че строежът не е търпим, а подлежи на премахване. Като е отхвърлил жалбата на И. Ч. срещу заповедта, АС-Пловдив е постановил решението си в съответствие с приложимия процесуален и материален закон и като такова, същото следва да бъде потвърдено, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1798/11.10.2021 г. по адм. д. № 2902/2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на И. Ч. от гр. Пловдив, против Заповед № 305/15.09.2020 г. на кмета на О. С. с нареждане за премахване на незаконен строеж, представляващ „масивна постройка“, попадащ в УПИ II-1025 и частично в УПИ l-1145, 1147, жилищно застрояване, кв. 2 по плана на [населено място]. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова