№ 643

гр. София18.12.2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

при секретаря Т. Кьосева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4812/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 61 от 29.01.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 136 от 25.06.08г., постановено по гр. д. № 511/08г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в, с което е оставено в сила решение от 22.11.07г. по гр. д. № 872/07г. на Софийския градски съд, І г. о., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. Д. Ц. от гр. С. против М. на в. р. иск с правно основание чл. 261, ал. 2, вр. чл. 261, ал. 1 ЗМВР отм. за заплащане на сумата 17 312, 42 лв., представляваща разлика между размера на дължимите му се 20 брутни трудови възнаграждения, изчислени на базата на последното му брутно трудово възнаграждение преди освобождаване от служба и размера на фактически изплатените му през 1995г. и през 2005г. суми, ведно със законната лихва.

В подадената от Ц. Д. Ц. от гр. С. касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата М. на в. р. изразяват становище за нейната неоснователност.

По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство Ц. Ц. е работил в системата на МВР, от която е освобождаван три пъти – през 1995г., 1998г. и 2006г., като при първото освобождаване са му изплатени 8 брутни трудови възнаграждения в...