Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 343 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

К. Д. и В. Д. обжалват Решение № 2089/05.11.2021 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 293/2021 г., с което е отхвърлено оспорването им на Разрешение за строеж № 23/09.04.2020 г. на главния архитект на район „Централен“ – община Пловдив, ведно с одобрените инвестиционни проекти, за обект: „Вътрешен ремонт и преустройство на съществуващо жилище – СО с идентификатор 56784.521.635.1.1“ в УПИ XIII-675, 676, 677, кв. 86 по плана на „Централна градска част“ – Пловдив, издадено в полза на С. Т..

От ответниците С. Т. е на становище за неоснователност на жалбата, главният архитект на район „Централен“ – община Пловдив не взема участие в настоящото производство.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за оставяне в сила на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Обжалваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. а. Според обяснителната записка към инвестиционния проект по част „Стр. конструкции“, с преустройството се предвижда отваряне на външна врата по южната фасада на място на съществуващ прозорец и нов прозорец след укрепване, отваряне на врата в тухлена шайба № 2, замяна на носещи тухлени стени (не шайби) със стоманени рамки. Конструкцията на сградата не се претоварва спрямо първоначалната й маса с повече от 5%.

б. Приетата и кредитирана от първостепенния съд съдебно-техническа експертиза е констатирала, че в одобрените проекти е предвидено изпълнение на отвори в тухлени стени, част от които представляват тухлени шайби (елементи, поемащи сеизмични усилия), а други – преградни тухлени зидове, неучастващи в поемането на сеизмични усилия. Изпълнението на нови отвори в съществуващи тухлени зидове, като част от тези отвори представляват замяна на тухлен зид със стоманена рамка, засягат конструкцията на сградата. Поради тази причина се променят натоварванията на сградата, с които тя се проверява за сеизмични въздействия, а не експлоатационните натоварвания.

2. При фактическите установявания относно предвижданията на проекта, въз основа на който е издадено РС, решаващите изводи на съда, че с акта не се нарушава чл. 185, ал. 2 ЗУТ и разрешеното строителство не излиза от обхвата на ал. 1 на текста, освен че по същество са основани на ненадлежно аргументирано и формално общо позоваване на доказателствата по делото, противоречат на материалния закон по своя правен резултат.

а. Сградата е в режим на етажна собственост, което налага проверката за дължимост на съгласието на останалите собственици за разрешения строеж да се извърши в регулативните предели на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Нормата на чл. 185, ал. 1, т. 3 от закона, относима към казуса, е с относително определено съдържание, т. е. предполага конкретна преценка на обстоятелствата, в частност кое изменение на общи части на сградата е съществено при преустройство на собствени обекти в етажната собственост.

б. Отварянето на външна врата по фасадата на сградата, на врата в тухлена шайба и замяната на носещи тухлени стени засягат субстанцията и предназначението на общи части на сградата (вж. чл. 38 ЗС) и затова изменението им е по хипотеза съществено по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ.

Конструкцията е основният признак, индивидуализиращ сградата. Фактът, че с одобрените строително-монтажни работи се въздейства върху конструктивни елементи, е достатъчен за квалификацията на изменението на общите части на сградата – критерият за нея се корени в самия обект на засягане. Без значение за правилността на този извод е липсата на промяна в експлоатационните натоварвания, доколкото те не изчерпват характеристиките на общата вещ.

Измененията в натоварванията на сградата, свързани със сеизмичната й устойчивост, дори да са в рамките на допустимите, респ. да са незначителни, са правно значими, тъй като се отнасят до съществени качества на сградата.

в. По аргумент за противното от чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ и на основание ал. 2 на текста, за предвидените дейности по проекта е било необходимо решение на общото събрание на собствениците и изричното писмено съгласие на непосредствения съсед. Отсъствието им е равнозначно на неосъществени елементи от фактическия състав на РС. Съответно актът е следвало да бъде отменен като материално незаконосъобразен.

3. Изискването за съгласие на етажните собственици не е изпълнено и с обсъдената от съда нотариално заверена декларация от 2003 г., с която е дадено съгласие за извършване на преустройство на сутеренния етаж на сградата.

Декларацията изхожда от предишни етажни собственици, в полза е на друг възложител (праводател на Ташков) и се отнася до строителство, предмет на разрешение за строеж от 2005 г., което е било отменено със Заповед № ДК-10-9/02.02.2006 г. на началника на РДНСК – Пловдив. Нейната важимост е ограничена до разрешения с отменения акт конкретен строеж и тя не може да бъде противопоставена на касаторите в процедурата по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на РС за новия строеж, още повече при неустановено пълно сходство в параметрите на двете одобрени преустройства.

4. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърденото с него РС – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. При основателността на оспорването, в полза на касаторите следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и платени разноски за двете инстанции, включващи държавни такси и възнаграждение на вещо лице, общо в размер на 685 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2089/05.11.2021 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 293/2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 23/09.04.2020 г. на главния архитект на район „Централен“ – община Пловдив, ведно с одобрените инвестиционни проекти, за обект: „Вътрешен ремонт и преустройство на съществуващо жилище – СО с идентификатор 56784.521.635.1.1“ в УПИ XIII-675, 676, 677, кв. 86 по плана на „Централна градска част“ – Пловдив, издадено в полза на С. Т..

ОСЪЖДА С. Т. да заплати на К. Д. и В. Д. сумата от 685 (шестстотин осемдесет и пет) лева разноски общо за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ