Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: Х. Б. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 342 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез юрисконсулт П. Т., против Решение № 47 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело №569/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-253С-295/25.08.2021 г.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Ответната страна Университетска многопрофилна болница за активно лечение М. Р. ООД (УМБАЛ М. Р. ООД), чрез адв. Р. Х., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В допълнително представени писмени бележки претендира адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е Заповед за налагане на санкции № РД-253С-295/25.08.2021 г. на управителя на НЗОК, с която, на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 413 и чл. 432, ал. 3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД 2020 2022 г.), на УМБАЛ М. Р. ООД са наложени осем санкции - финансови неустойки, в размер на 500 лева за всяка една санкция, или общо 4 000 лева.

От фактическа страна по делото е установено следното:

УМБАЛ М. Р. ООД е изпълнител по Договор № 180737 от 25.02.2020 г., сключен с НЗОК за оказване на медицинска помощ.

С. З. № РД-25-338 от 03.06.2021 г. на управителя на НЗОК е наредена проверка от 07.06.2021 г. до 11.06.2021 г. на УМБАЛ М. Р. ООД. За резултатите от проверката е изготвен Протокол № РД-25-338-2 от 16.06.2021 г., в който подробно са описани осем констатирани нарушения на договора за оказване на болнична медицинска помощ.

Установено е, че по клинична пътека (КП) 233 Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19% от телесната повърхност с хирургични интервенции - шест нарушения (т. 1.1 - т. 1.6) на изискванията на чл. 295, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022, във връзка с чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, изразяващи се в това, че видно от описаните 6 броя История на заболяването (ИЗ) към същите не е приложен и съответно липсва Документ 2 - Предоперативна анестезиологична консултация. Посочено е, че в изискванията на КП № 233 е разписано следното: III. Документиране на дейностите по клинична пътека: 2.Предоперативна болнична документация - включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ № 2) и задължителна предоперативна епикриза - документите се оформят съгласно Медицински стандарти Анестезия и интензивно лечение и Медицински стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия, ЛЧХ и УНГ. Документ № 2 и Декларация за информирано съгласие се прикрепват към лист История на заболяването. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 295 т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. изпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм задължително се документира в ИЗ.

По клинична пътека (КП) 236 Оперативно лечение от последствията от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан - две нарушения на изискванията на чл. 295, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022, във връзка с чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, изразяващи се в това, че, видно от описаните два броя ИЗ, към същите не е приложен и съответно липсва Документ 2 - Предоперативна анестезиологична консултация. Посочено е, че в изискванията на КП № 236 е разписано следното: III. Документиране на дейностите по клинична пътека: 2. Предоперативна болнична документация - включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ № 2) и задължителна предоперативна епикриза - документите се оформят съгласно Медицински стандарти Анестезия и интензивно лечение и Медицински стандарт по пластичо-възстановителна и естетична хирургия, ЛЧХ и УНГ. Документ № 2 и Декларация за информирано съгласие се прикрепват към лист История на заболяването. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 295 т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. изпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм задължително се документира в ИЗ.

В срока по чл. 74 ал. 4 от ЗЗО, пред управителя на НЗОК е депозирано писмено становище, в което са изложени възражения срещу констатациите в протокола.

Възраженията са разгледани от арбитражна комисия при РЗОК Русе, която на свое заседание, проведено на 05.08.2021 г. не се е произнесла с решение поради равен брой гласове.

Вследствие на това е издадена и процесната Заповед за налагане на санкции № РД-253С-295/25.08.2021 г. на управителя на НЗОК

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в случай като настоящия, когато арбитражната комисия не се произнася с решение, управителят на НЗОК може да издаде заповед като процесната, но задължително следва да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите от протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции съобразно материално-правните норми. Обосновал се е, че в случаите когато арбитражната комисия не се произнася с решение управителят на НЗОК действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи собствени мотиви, а в случая само са повторени констатациите от проверката.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт.

Правилно административният съд при преценка на съдържанието на акта е установил липсата на конкретни мотиви във връзка с направените от УМБАЛ М. Р. ООД възражения, които административният орган е бил длъжен да обсъди. Мотивите в протокола за проверка са оспорени от санкционираното лице и не са кредитирани с доверие от половината членове на арбитражната комисия, поради което не биха могли могат да се възприемат за пълни и ясни, без да бъдат преодолени възраженията срещу тях, в конкретика. В този смисъл е и установената практика на Върховния административен съд (Решение №13098 от 22.10.2020 г. по адм. дело №11620/2019 г.; Решение № 5730 от 12.05.2021 г. по адм. дело № 3183/2021 г.; Решение № 15034 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 5697/2019 г.).

Видно от протокола на заседанието на арбитражната комисия, половината от членовете й са изразили несъгласие с констативния протокол, като са изложили конкретни съображения, вземайки предвид и изложените специфични доводи във възражението на УМБАЛ М. Р. ООД. С оглед на това е правилно становището на съда, че в заповедта, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО и общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, е следвало административният орган да обсъди и вземе становище по доводите, изложени във възражението на изпълнителя на медицинска помощ и становищата на членовете на арбитражната комисия. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо в значителна степен оспорения административен акт и основание за неговата незаконосъобразност.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 444.00 лева, за осъществено процесуално представителство по делото, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело №569/2021 г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение М. Р. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 444.00 (четиристотин четиридесет и четири) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА