Р Е Ш Е Н И Е

№ 582

София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3634 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. и З. Д. С. срещу решение № 213 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 217/2023 г. на Плевенския окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че въззивното решение противоречи са разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ и практиката на ВКС по нейното прилагане. Освен това в нарушение на чл.155 ГПК съдът едва с решението си обявил факти, които са му служебно известни.

Ответниците в производството М. М. А. и Г. М. А. оспорват жалбата.

С определение № 2108 от 29.04.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е на давността по чл.200, ал.2 ЗУТ да се позовава собственик на УПИ, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществил владение повече от 10 години.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, а съгласно ал.2 на същия текст правилото на ал.1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или...