Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 361 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
"Езир" ЕООД, град София, с управител Ю. К., чрез адвокат Ц. В. обжалва решение № 5456/27.09.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6664/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружество срещу ревизионен акт № Р-22221719005764-091-001/18.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София за установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.07.2019 г. в размер на 90 000 лева и лихви от 15.53 лева.
В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на решението и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът поддържа, че фактическите констатации в обжалваното решение са в противоречие с доказателствата по делото. Решението е напълно немотивирано и необосновано. Съдът е повторил мотивите на ревизионния акт, като е игнорирал представените в съдебното производство доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
По отношение отказа на правото на данъчен кредит дружеството твърди, че е доказано фактическото преминаване на стоката в патримониума му по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и настъпването на данъчно събитие и изискуемост на данъка съгласно чл. 68, ал.1 и 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС.
Относно корекцията в данъчната основа на декларираната вътреобщностна доставка на същата стока, сочи, че в решението липсват мотиви. Твърди, че разполага с документите предвидени в чл. 45 ППЗДДС, от които се установява, че стоките са разтоварени в Гърция, където са получени от AUTO LOOK EXPRESS LTD. След получаването им клиентът е подписал писмено потвърждение, удостоверяващо реалното прехвърляне на собствеността от продавач на получател. Транспортът на стоките е за сметка на получателя от трето лице – „Бултранс 2018“ ЕООД, което е потвърдило извършването на превоза.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт, респективно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София, чрез процесуалния си представител юрк. М. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски на основание чл. 161, ал.1 ДОПК.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С оспорения ревизионен акт на „Езир“ ЕООД, гр. София са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.07.2019 г. в размер на 90 000 лева и лихви от 15.53 лева. Задълженията са резултат от отказ на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС по фактура № 4/31.07.2019 г. издадена от „М. Г. Б. Интернешънъл“ ЕООД за доставка на 3 000 куб. м. фасадни топлоизолационни плочи. С акта е извършена и корекция в данъчната основа на декларираната вътреобщностна доставка (ВОД) на същата стока по фактура № 27/01.08.2019 г. с получател AUTO LOOK EXPRESS LTD, Великобритания, с ДДС номер GB 262824107, което не е засегнало резултата по ЗДДС и не е довело до допълнителни задължения за данъчен период м.08.2019 г.
За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до установяване реалността на доставката на стоки – документирана с фактурата, издадена от М. Г. Б. Интернешънъл ЕООД, за които стоки се твърди, че впоследствие са предмет на ВОД към AUTO LOOK EXPRESS LTD, регистриран за целите на ДДС във Великобритания. Посочил е, че доказателствената тежест за установяване на този факт е на ревизираното лице съгласно чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК.
В мотивите си е описал наличните по преписката доказателства за упражненото право на данъчен кредит: договор от 31.07.2019 г. сключен между „М. Г. Б. Интернешънъл“ ЕООД и „Езир“ ЕООД, фактура с предмет топлоизолационни плочи 3000 куб. м., приемо – предавателен протокол от 31.07.2019 г. За осъществяването на ВОД на същите стоки по чл. 7, ал.1 ЗДДС и прилагането на нулева ставка са събрани: договор от 31.07.2019 г., сключен от ревизираното лице с британското дружество – купувач, фактура (invoice) № 27/01.08.2019 г., потвърждение на купувача за получаване на стоките в периода 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. на територията на Гърция и международни товарителници. Доказателства за извършени плащания към доставчика и за получени такива от купувача, не са представени в хода на ревизията.
Първоинстанционният съд приема, че на анализ подлежи доставката по фактура № 4/31.07.2019 г., по която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, а заключението на органите по приходите, че липсва ВОД като последваща доставка на същата стока, не следва да се обсъжда. Според съда първо следва да се установи реалността на доставката, по която ревизираното дружество е получател, за да може впоследствие придобитите по тази доставка стоки, да бъдат предмет на вътреобщностна доставка. В ревизионния акт липсва констатация, че стоката е реализирана на територията на страната, поради недоказаност на транспортирането й на територията на Гърция, което е обосновало и липсата на установено задължение за ДДС в данъчен период м.08.2019 г.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил, че фактурата е намерила отражение в счетоводството на ревизираното дружество, но липсват данни за документална обоснованост на доставката при доставчика.
Съдът е посочил предпоставките за възникване и упражняване на данъчен кредит за доставки на стоки и е приел, че за да бъде признат следва да е установено, че стоките фактически са получени. В конкретния случай се касае за родово определени вещи и собствеността върху същите се прехвърля съгласно чл. 24, ал.2 ЗЗД. Според съда наличните по делото приемо – предавателни протоколи не осигуряват в достатъчна степен индивидуализиране на стоките. Плащането по фактурите, което е изследвано от вещото лице, съдът е определил като ирелевантно обстоятелство за осъществяването на доставките. Неустановената реалност на доставките, според съда е основание за определяне начисляването на ДДС като неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Правото на данъчен кредит не възниква за доставки, които не са реално осъществени.
С тези мотиви съдът е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт.
Решението е правилно постановено.
Принципно вярно съдът е приел, че оспорените задължения по ЗДДС за данъчен период м.07.2019 г. са резултат от отказ на данъчен кредит за доставки на стоки – фасадни топлоизолационни плочи по фактурата, издадена от М. Г. Б. Интернешънъл ЕООД. Корекцията на данъчната основа на декларираните ВОД за данъчен период м.08.2019 г. не е довела до допълнителни задължения за ревизираното дружество.
Принципно вярно съдът е очертал материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС данъчният кредит се признава при настъпване на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС – към момента на прехвърляне в полза на получателя по фактурата на правото, фактически да се разпорежда със стоките като собственик. Поради това релевантните факти, които подлежат на доказване при спор относно осъществяването на доставка на стоки, определени по своя род, е доставянето и получаването на стоките.
Основателно е оплакването в касационната жалба за липса на мотиви в решението по доказателствата, събрани в съдебното производство по делото. Нарушението на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като представените документи са част от административната преписка, с изключение на договори за финансово обслужване, сключени от ревизираното дружество с дружествата по ЗЗД Ф. М. и Метросистем и банковите извлечения за удостоверяване плащания по доставките по банкови сметки на посочените дружества по ЗЗД. Плащането не е елемент от фактическия състав по настъпване на данъчно събитие съгласно чл.25, ал. 2 ЗДДС при доставката на стока, поради което необсъждането на тези доказателства, не засяга крайните изводи по приложението на материалния закон. С молба от 25.02.2022 г. пред съда е представен превод на български език на фактура (invoice) № 27/01.08.2019 г., на писменото потвърждение от AUTO LOOK EXPRESS LTD и на товарителници за международен превоз на товари (CMR), които са събрани в хода на ревизията.
Относими към предмета на спора относно действителното доставяне и получаване на стоките са писмените доказателства за доставяне на стоката - договор от 31.07.2019 г. и споразумителен протокол към него от 31.01.2019 г. за разсрочване на задължението за плащане и приемо – предавателния протокол от 31.07.2019 г. Касае се частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, чиято доказателствена сила не обвързва съда и подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че стоките не са индивидуализирани в представения приемо – предавателен протокол. Както протокола, така и фактурата и договора не съдържат конкретни параметри на фасадните топлоизолационни плочи, предмет на доставката като например размери, дебелина, марка. Посочен е вида на стоката и общото й количество от 3000 куб. м. с единична цена от 150 лева. Така посоченото количество не може да се обвърже с данните от 29-те товарителници за международен превоз на товари (CMR) за последващ ВОД, в които количеството топлоизолационни плочи е посочено в килограми. Твърденията на ревизираното дружество и на прекия доставчик, че стоката е предадена и получена в склад на предходен доставчик ФРИЗТЕХ ЕООД в град София, [улица], където е съставен приемо – предавателния протокол също не са подкрепени с доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява и последващото разпореждане със стоката от страна на ревизираното дружество посредством вътреобщностната доставка.
При тези обстоятелства законосъобразен е крайният извод на съда, че не е доказано по делото осъществяването на доставката на стоки и по-конкретно прехвърляне на правото ревизираното дружество фактически да се разпорежда със стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, което представлява фактическото основание за възникване на данъчно събитие, изискуемост на данъка и възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите в касационната жалба, че са доказани предпоставките по чл. 25, ал.2 и чл. 68, ал.1, т.1 и ал.2 ЗДДС, са неоснователни.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация в размер на 3 230 лева и на основание 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на Национална агенция за приходите.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5456/27.09.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6664/2020 г.
ОСЪЖДА[Фирма 4], гр. София да заплати на Национална агенция за приходите сумата 3 230 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА