Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. К. като пълномощник на Т. М. П. и С. С. П. против решение № 1359 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 2298/08 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 2721 от 02.09.2008 г. по гр. д. № 2428/05 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. М. П. и Т. М. П. срещу Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. иск за ревандикация на недвижим имот с площ 829 кв. м, находящ се в м.”Зеленика” в землището на кв. Г., [населено място], очертан с червен цвят по приложената на стр. 26 от делото скица, включващ имот № 3225 по плана на новообразуваните имоти с площ 600 кв. м и западната част от имот № 3600 с площ 229 кв. м., както и предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост на същия имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответникът по касация Х. Д. Х. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Останалите ответници В. Х. Д. и К. Х. Д. не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 533 от 15.07.1998 ж. на ПК - В. е признато правото на собственост на наследниците на М. С. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху два имота, находящи се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - нива с площ 3.233 дка, Г., м. ”Беш тепе”, имот № 441 от КП от 1959 г., който обхваща няколко имота или части от тях по комбинирания план на м.” Зеленика”, както и нива от 8.930 дка, съставляваща имот № 445 по КП от 1959 г., в границите на който попада и процесния имот пл.№ 3225 от комбинирания кадастрален план от 1997 г.

С нотариален акт № 12, т.І, нот. дело № 11/2003 г. Х. Д. Х. е признат за собственик на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/736 ид. части от имот пл.№ 3225.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не се легимират като собственици на процесните недвижими имоти с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, тъй като решение № 533 от 15.07.1998 г. на ПК - В., с което е било възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. П. върху имоти пл.№ 441 и 445 по КП от 1959 г., включително и върху имот пл.№ 3225 по комбинирания план на м. ”Зеленика” от 1997 г., допълнено с решение № 716 от 07.07.2000 г., са нищожни. Приел е, че възстановеният на ищците в качеството им на наследници на М. С. П. имот е бил отчужден от ДЗС “Д. К.” с Разпореждане на МС № 180 от 12.09.1966 г. за нуждите на “Държавно предприятие за строителни материали и вародобив” за разширение на кариерата “Баш тепе”, откъдето е направил извод, че този имот не подлежи на възстановяване по аргумент от разпоредбата на чл. 41 ПЗР на ЗСПЗС, тъй като е загубил земеделския си характер. Земеделските земи, включени в индустриални зони, не се възстановяват, преди да е отменено отчуждаването от МС. З. решенията на поземлената комисия, като постановени в нарушение на материалната компетентност на административния орган, са нищожни и не са породили реституционно действие.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса подлежат ли на възстановяване земеделски земи, които са били отчуждени за държавни нужди след внасянето им в Т., ако преди влизане в сила на реституционния закон са загубили предназначението, за което е извършено отчуждаването и са предоставени за ползуване на лица по някой от актовете по § 63 ППЗСПЗЗ, но отчуждаването не е отменено с изричен акт на Министерския съвет.

В решение № 158 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1132/99 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че при липса на акт на Министерския съвет за отмяна на отчуждаването на земеделска земя за държавна нужда, такава земя не подлежи на реституиране, тъй като не е отпаднала нуждата, за която е била отчуждена. Ако собствеността върху такава земя е възстановена с решение на ПК на бившия й собственик, съдът може по реда на косвения съдебен контрол да констатира нищожността на това решение като преюдициален въпрос по спора за собственост.

Макар въззивният съд да се е позовал на цитираната практика, която настоящият състав изцяло споделя, е приложил същата неточно към установените по делото факти. Изводът, че процесният имот попада в индустриална зона, е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че имотът попада в терен, отчужден през 1964-1966 г. за нуждите на кариерата “Беш тепе”, само по себе си не изключва възстановяването му на бившия собственик, ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ разработването на кариерата е преустановено и е възстановено предназначението на земята да служи за задоволяване на земеделски нужди, индиция за което е фактът, че след 1979 г. земи в границите на кариера ” Г.”/ “Беш тепе/ са били предоставяни за лично ползване на части лица, поради което и при действието на ЗСПЗЗ теренът е определен за възстановяване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗООРП отм. когато отчуждената или отредената за неземеделски нужди земеделска земя не се използва по предназначението й или размерът й надхвърля нуждите, за които е била отчуждена, тя се връща на предишния собственик или ползвател. Раздаването на земя в границите на кариерата за лично ползване “по линия на самозадоволяването” е основание да се приеме, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ същата е върната на земеделското стопанство, от което е била отчуждена, при условията на чл. 19, ал. 2 ЗООРП, поради което в този случай разпоредбата на § 41 ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно при наличието на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като въззивният съд е отхвърлил предявените искове само по съображения за нищожност на решението на ПК, на което ищците основават правата си и не е взел становище по въпроса осъществено ли е в полза на ответника придобивното основание по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, който е в основата на правния спор между страните, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1359 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 2298/08 г. на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: