Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

А. В. В. е подал молба за отмяна на решение № 20 от 6.01.2010 г. по гр. д. № 1721 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд / неправилно в молбата е посочено определение № 46/11 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 667 от 2010 г., с което не се допуска касационно обжалване на цитираното решение/ на основание чл. 303,, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят твърди, че поради невярна експертиза, Пловдивския окръжен съд е стигнал до извода, че изпълняемото право по изп. д. № 102 от 1999 г. на Карловски държавен съдебен изпълнител не е съществувало по време на възлагането на спорния имот и имота към който е насочена публичната продан не е бил собствен на длъжника, поради което е уважил предявеният отрицателен установителен иск по чл. 336 ГПК. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Пловдивския окръжен съд.

Ответника Л. С. П. е представил отговор, в който заявява, че молбата е недопустима, като подържа и алтернативното становище за неоснователност.

Ответниците П. Т. С. и М. Н. К. не са взели становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното:

Молбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за тях, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С решение № 20 от 6.01.2010 г. по гр. д. № 1721 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 състав е уважен предявеният от Л. С.

П. против молителя отрицателен установителен иск за собственост по чл. 336 ГПК отм. и е признато за установено, че П. Т. С. не е собственик на апартамент №. .., ет..., [жилищен адрес], [населено място], [улица] към датата на извършената публична продан защото след изслушването на неоспорената съдебно счетоводна експертиза е станало ясно, че към 25.10.2005г. цялото вземане е било погасено ведно с лихви и разноски и от този момент изпълнителното правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2 от ГПК отм., т. е. о изпълняемото право по изп. д. № 102 от 1999 г. на Карловски държавен съдебен изпълнител е било погасено. Подържаното твърдение за неистинноста на експертизата обаче не намира опора във фактите по делото. Действително липсва спор, че на 6.01.2006 г. П. С. е внесъл допълнително сумата 611 лв., която сума обаче е била за разноски по изпълнителното дело, а не касае вземането за издръжка, установено с изпълнителния лист. На второ място молбата е неоснователна, защото установяването на това обстоятелство следва да стане по установеният в ГПК съдебен ред от една страна, а от друга молителят е следвало да се възползва в редовното съдебно производство от възможността да оспори заключението.

Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Молителят дължи на ответника Л. С. П. направените разноски в размер на 1 000 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие №. .. от. ..... г.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на

А. В. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решение № 20 от 6.01.2010 г. по гр. д. № 1721 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд / неправилно в молбата е посочено определение № 46/11 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 667 от 2010 г. на ВКС, І-во отделение, с което не се допуска касационно обжалване на цитираното решение/ като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА

А. В. В. с ЕГН № [ЕГН] да заплати на

Л. С. П. направените по делото разноски в размер на 1 000/ хиляда / лева.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: