Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

П. М. Г. и И. И. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 565 от 9.12.2010 г. на Софийския окръжен съд по гр. д. № 559 от 2010 г., с което е оставено в сила решение № 10 от 26.04.2010 г. на Районен съд, [населено място] по гр. д. № 413 от 2007 г. и е уважен предявеният от Земеделска кооперация за производство и услуги “М.” против П. М. Г. и И. И. Г. отрицателен установителен иск за собственост – чл. 124, ал. 1 ГПК на четири полумасивни сгради: С. за бурета със застроена площ от 250 кв. м. ; Сушилня - бъчварски цех със застроена площ от 100 кв. м.; Помещение за дъги и фрези със застроена площ от 250 кв. м. и Административна сграда със застроена площ от 320 кв. м., които сгради са изградени в У.. .., кв..... с площ за терена от 3 846 кв. м. по плана на с. “В.”, община “Б.”. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни оплаквания в предметното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Основно се подържа недопустимост на решението поради липса на правен интерес и наличие на сила на пресъдено нещо.

Представено е изложение в което П. М. Г. и И. И. Г., които са съпрузи и подържат придобиването на спорните имоти в СИО отново навеждат основания за неправилност на решението – основно в посока недопустимост на решението поради липса на правен интерес и поради наличието на сила на пресъдено нещо по решения по предходни идентични дела произнесени от ВКС и ВАС и определение от РС”Б.”. Не са налице и основания за допускане служебно на касационно обжалване тъй като касираното решение е валидно и допустимо.

Ответника З.”М.” е представил отговор, в който набляга на липсата на основания в предметното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и в допуснатото смесване между основанията за допускане на касация и основанията за неправилност на решението.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение № 565 от 9.12.2010 г. на Софийския окръжен съд по гр. д. № 559 от 2010 г. по касационната жалба на П. М. Г. и И. И. Г. защото не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по приложението на чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс.

Разгледан и уважен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Земеделска кооперация за производство и услуги “М.” против П. М. Г. и И. И. Г. на четири полумасивни сгради: С. за бурета със застроена площ от 250 кв. м. ; Сушилня - бъчварски цех със застроена площ от 100 кв. м.; Помещение за дъги и фрези със застроена площ от 250 кв. м. и Административна сграда със застроена площ от 320 кв. м., които сгради са изградени в У.. ., кв... с площ от 3 846 кв. м. по плана на с. “В.”, община “Б.”. С н. а. №. .., т....в, н. д. №... от. ... г. касатора П. М. Г. е бил признат за собственик на спорните сгради. Те са му били разпределени от Комисия, назначена със заповед №.... от. ....... г., която е изготвила протокол за разпределение на остатъчното имущество на ТКЗС с дата 29.08.2001 г. Въз основа на посоченият протокол е сключен договор за продажба от представителите на правоимащите по § 29 на ТКЗС като продавач и от П. Г. като купувач на 4.09.2001 г. В. съд подробно е аргументирал изводите си за нищожност на сключеният договор за продажба предвид липсата на представителна власт на лицата, подписали договора от името на Общото събрание на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ от една страна и липсата на подписи на всички представители от друга.

С § 28, ал. 1 на ПЗР на ЗСПЗЗ ред. Д.в. бр. 45 от 1995 г. дейността по разпределение на имуществото на заличените организации по 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се поема от физически или юридически лица, определени от общото събрание на правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ - в този смисъл § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащите лица са обявени за съсобственици на имуществото на прекратените организации с разпоредлбата на § 28, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е предвидена възможност те да се разпоредят с това съсобственото имущество, останало от прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като извършат включително и продажбата му в т. ч. и на недвижимите имоти. Формата, определена за извършване на сделката е писмен договор - § 29, ал. 1, изр. 3 и 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.. Именно тази особеност на въпросната продажба я отличава от обикновените сделки по прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, за които законът изисква и нотариална форма. Предвиден е правен механизъм за разпределяне имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ и посочената облекчена/ без нотариален акт / писмена форма за продажба на недвижимото им имущество. Сделката обаче следва да бъде сключена от избраните лица - пълномощници на правоимащите, което в случая не е сторено. Когато като продавач не са участвали, пълномощниците на правоимащите следва да се приеме, че липсва волеизявление на собственика, което прави сделката нищожна. Не е спазен и шестмесечният срок в рамките на който упълномощените лица е следвало да се разпоредят с имуществото на прекратеното ТКЗС. Посочените изводи се споделят от настоящия състав а са и в съответствие с практиката на ВКС, включително и тази по чл. 290 ГПК - Решение № 272 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 47/2012 г., I г. о.

Не е налице сила на пресъдено нещо по спора, тъй като по предходното дело, постановеното решение от Софийски окръжен съд е обезсилено и делото е прекратено с решение № 942 по гр. д. № 883 от 2004 г. на ВКС. Липсва “сила на пресъдено нещо”, която да е формирана и с решението ВАС, тъй като не е налице идентитет на спорното право по двете дела. Правилно е посочено от Окръжния съд, [населено място], че липсва съдебен акт, който е годен да породи сила на пресъдено нещо, поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба за недопустимост на решението на това основание. Основателно и в съответствие с трайната съдебна практика е и становището, че е налице правен интерес от предявеният отрицателен установителен иск

Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК защото по изведеният от касаторите въпрос не са налице противоречиви решения и е разрешен от Софийския окръжен съд в съответствие с трайната съдебна практика.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на

решение № 565 от 9.12.2010 г. на Софийския окръжен съд по гр. д. № 559 от 2010 г. по касационната жалба на П. М. Г. и И. И. Г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: