Образувано е по частна жалба на П. Д. Н., от гр. В., срещу определение от 07.05.2009 г., по въззивно ч. гр. д. № 371 /2009 г. на Добрички окръжен съд, г. о., с което е потвърдено определение от 13.02.2009 г. по гр. д. № 1844 /2009 г. на Добрички районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

Жалбата е подадена от процесуалния представител на П. Д. Н., която поддържа, че определението следва да бъде отменено, защото съдът не е отчел невъзможността и да се свърже с жалбоподателя, че страните са с равни права в процеса, а лишаването на една страна от възможност да участва в производството е несправедливост. След указания представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване: при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е допуснал процесуални нарушения на чл. 5, чл. 8, ал. 1, чл. 9, чл. 10 и чл. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – предпоставка по чл. 280, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата и по исковете я оспорват, твърдят, че е неоснователна, т. к. предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК са налице, за което излагат твърдения.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, както и първоинстанционният е приел, че ищецът П. Д. Н. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, както е поискал - на адреса на процесуалния си представител, за която е приложил пълномощно, призовката е връчена лично на процесуалния представител, както и всички останали съдебни актове преди това, в призовката за първото съдебно заседание са отразени указания за последиците по чл. 238, ал. 2 ГПК, в първото съдебно заседание нито ищецът, нито процесуалният му представител са се явили, не са взели становище по отговора на исковата молба и не са поискали разглеждането на делото в тяхно отсъствие, ответниците са поискали прекратяване на производството на основание чл. 238, ал. 2 ГПК и предпоставките за това са били осъществени.

Жалбата е допустима, т. к. е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение и т. к. обжалваемият интерес на отделните съединени искове не е под 1000 лева.

От повдигнатите въпроси от значение за законосъобразността на обжалваното определение е този за редовното призоваване на ищеца за първото съдебно заседание и осигуряване на възможност да участва в делото и да изрази становище по всички въпроси, които имат значение за спора и т. к. правилото на чл. 238, ал. 2 ГПК е прието с новия ГПК и по него предстои да се установява практика, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение.

Настоящият състав обаче намира жалбата за неоснователна по изложените и от въззивния състав съображения, към които препраща на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК: всички предпоставки на чл. 238, ал. 2 ГПК са осъществени и при наличието на искане от страна на ответниците, първоинстанционният съд е изпълнил процесуалното си задължение да прекрати производството.

Следва да се подчертае, че ищецът е бил редовно призован чрез връчена лично на процесуалния му представител призовка за първото по делото съдебно заседание (л. 32), точно както е поискал и както са му връчвани съобщения преди това, че с призовката са му връчени отговорите на ответниците, заедно с приложения и че в призовката изрично са отбелязани указания, включително възможността да бъде приложена разпоредбата на чл. 238 ГПК.

Жалбоподателят не е посочил пред първоинстанционния съд пречки за участието си в производството – лично и чрез процесуалния си представител и не е изразил становище по отговорите на ответниците и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. И до момента процесуалният му представител не сочи пречки за явяването си по делото и за изразяване на становище, нито доказателства за наличието на пречки за явяването на ищеца.

За пълнота следва да се отбележи, че прилагайки точно правилото на чл. 238, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не е нарушил и правилата на посочените за допустимостта на жалбата разпоредби, доколкото те са относими към процесуалния въпрос: след като е призовал редовно ищеца с преписи и указания за последиците от неявяването и бездействието му и му е дал възможност да упражни правата си, по изрично искане на ответниците е приложил последиците от бездействието на ищеца – правилото на чл. 238, ал. 2 ГПК.

Поради което следва да се приеме, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение на основание чл. 278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.05.2009 г. по въззивно ч. гр. д. № 371 /2009 г. на Добрички окръжен съд, г. о.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.