О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4587

гр. С., 2024 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Б. М.

като разгледа докладваното от съдия Б. М. ч. гр. дело № 3099 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание в чл. 123 от ГПК.

Образувано е въз основа на определение № 31455 от 02.08.2024 г., постановено по ч. гр. д.№ 40886/2024 г. на Софийския районен съд с искане за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по подаденото от „Т. С.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ 221284 от 05.07.2024 г. в условията на липсваща система за случайно разпределение на делата по чл. 411, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. В мотивите е посочено, че към момента на постъпване на заявлението действащата правна уредба предвижда заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК да се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение, но подобна система за централизирано разпределение не функционира. Наличието на законово установена специална компетентност в заповедното производство при липса на модул за централизирано разпределение и задължение на съда да се произнася по всяко постъпило до него искане, поставя въпросът за компетентния съд.

Във връзка с така поставения въпрос настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд съобрази следното:

Съдът има задължение да съобрази релевантните факти, настъпили след предявяване на искането. В случая е приет Закон за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, обнародван в ДВ на 06.08.2024 г. Съгласно §. 2 от посочения закон в §. 25 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ГПК /ДВ бр.11 от 2023 г./ думите „1 юли 2024 г.“ се заменят с „1 юли 2025 г.“ Изрично в §. 4, т. 1 е посочено, че така направеното изменение е в сила от 01.07.2024 г. Следователно, изменението на закона, на което съдебният състав се е позовал – не е действащо право /същото влиза в сила считано от 01.07.2025 г./ Действието си запазва нормата на чл. 411 ГПК, съгласно която „заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящия адрес – по постоянния“. В настоящия случай, видно от приложената справка, и настоящият, и постоянният адрес на длъжника са в [населено място], поради което компетентен да се произнесе е Районен съд - София.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подаденото от „Т. С.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ 221284 от 05.07.2024 г. е Районен съд - София, на когото ИЗПРАЩА делото за произнасяне.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.