О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343

[населено място], 27.06.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №196 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 24.08.2017г. по т. д. №334/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение от 10.10.2016г. по т. д. №3779/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -5 състав, в обжалваната част, с която предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на вземане на ответника по договор за финансов лизинг №004504 -011/10.10.2007г. и анексите към него, е отхвърлен за разликата над 8978, 75 лева до пълния предявен размер от 88 137, 41 лева.

Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също и е незаконосъобразно и необосновано. Счита за неправилни изводите на съда за действителност на клаузата на чл. 27 от договора за лизинг, която урежда начисляването на договорна лихва и дава право на лизингодателя едностранно и автоматично да изменя лихвения процент ежемесечно, както и клаузата на чл. 2.13 от договора, с която е вменено задължение на лизингополучателя да заплаща неустойка за забава в размер на 0, 1% на ден от просрочената сума. Твърди, че тези изводи са в противоречие с основния принцип на равнопоставеност между страните, като е недопустимо ответникът едностранно да изменя лихвения процент, без ищецът да е подписвал споразумение...