№363

София, 27.06.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 504 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. Х. и С. И. Х. чрез пълномощника им адвокат И. И. против решение № 165 от 17.11.2017 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 108 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 619/2016 г. на Окръжен съд-Шумен за уважаване на предявения от Е. Й. Г. против С. И. Х. и Е. И. Х. ревандикационен иск по отношение на имот с идентификатор 83510.671.98.1.13, представляващ апартамент 13 в [населено място], ул.“Р. проход, № 18, ет. 4 в сграда № 1, ППП“А.“.

Е. Й. Г. е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Ревандикационният иск е основан на твърденията, че ищцата е придобила собствеността на апартамента по наследство и дарение, като във връзка със сключен с В. Т. заем за парична сума, подписала на последния пълномощно без нотариална заверка, което впоследствие се оказало нотариално заверено; на 12.05.2011 г. ищцата оттеглила пълномощното, а на 26.05.2011 г. В. Т., действащ...