№ 3587

гр. София, 12.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 2363 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М. К., срещу определение № 1781 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3084/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС, с което производството по чл. 288 ГПК е прекратено поради оттегляне на касационната жалба на Н. М. К. срещу решение № 356 от 21.03.2023 г. по в. гр. д. № 106/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че молбата за оттегляне на касационната жалба макар и да е подадена от Н. К., не е подписана лично от нея, а от пълномощника адв. Д. С., която няма изрично пълномощно да се разпорежда с предмета на делото, освен относно сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба. Искането е за разглеждане на касационната жалба по същество.

Ответната страна по жалбата „Бултир“ ЕООД не взема становище по нея в срока за отговор.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по касационна жалба вх. № 11863 от 10.04.2023 г., подадена от Н. М. К., чрез адв. Д. С., срещу решение № 356 от 21.03.2023 г. по в. гр. д. № 106/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 3314 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 7222/2021 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от жалбоподателката иск за заплащане на извънреден труд, полаган 83 почивни /съботни/ дни, по шест часа на ден, два пъти месечно по време на трудовото правоотношение с ответника „Бултир“ ЕООД за периода 01.05.2018 г. – 20.03.2021 г., в размер на 7470 лева, както и съответната лихва за забава.

С атакуваното в настоящото производство определение, производството по чл. 288 ГПК е прекратено поради оттегляне на касационната жалба. За да постанови този резултат, съставът на ВКС след като е констатирал, че с молба вх. № 20889 от 28.06.2023 г., касаторът Н. М. К. е заявила оттегляне на депозираната касационна жалба, е обосновал извод, че е налице десезиране на съда и образуваното производство по касационната жалба следва да бъде прекратено и съответно да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.

Обжалваното определение е неправилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за действия, които представляват разпореждане с предмета на делото се изисква наличие на изрично пълномощно, в случаите когато се извършват от пълномощник. Това правило безспорно е приложимо и при направено изявление за оттегляне на подадена касационна жалба.

В процесния случай макар и молбата за оттегляне на касационната жалба с вх. № 20889 от 28.06.2023 г. да е подадена лично от страната, то при съпоставка с постъпилата седмица по-късно молба с вх. № 21676 от 05.07.2023 г., подадена чрез адв. Д. С., като пълномощник на Н. К., става ясно, че и двете молби са подписани саморъчно лично от процесуалния представител на страната. Горният извод се обосновава и от подписите, положени върху самата касационна жалба и изложението на основанията към нея, както и другите жалби и молби, постъпили по делото и подадени от адв. С. като процесуален представител на Н. К..

Следва да се посочи, че видно от приложеното по първоинстанционното дело адвокатско пълномощно (на л. 4 от същото), адв. Д. С. не е изрично овластена с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК (с изключение на правото „да сключва съдебни и извънсъдебни спогодби“), поради което така заявеното оттегляне на касационната жалба не съставлява надлежно предприето процесуално действие. При изразена воля за оттегляне на подадената касационна жалба от пълномощник, който не е валидно упълномощен за извършване на съответното разпоредително процесуално действие, то неправилно предходният състав е прекратил производството по делото, приемайки че молбата за оттегляне е подадена лично от касатора. Изложеното сочи, че оттеглянето на касационната жалба не е извършено валидно, а при отсъствие на представителна власт от страна на процесуалния представител, поради което съдът не е надлежно десезиран от разглеждането на жалбата.

От горното следва, че констатацията в мотивите на обжалваното определение, че касаторът Н. М. К. е заявила оттегляне на депозираната касационна жалба, не съответства на действителното фактическо положение. Поради това прекратяването на производството по чл. 288 ГПК, с оглед преценката на предходния състав на ВКС за десезиране на съда, е незаконосъобразно и определението, мотивирано с тези съображения, е неправилно.

Предвид изложеното, определение № 1781 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3084/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС, с което производството по чл. 288 ГПК е прекратено, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 1781 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3084/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС.

ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: