Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. М., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Б., срещу въззивно решение № 4808 от 30.06.2017г. по гр. д. № 11655/2016 г. по описа на Софийския градски съд.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.). за допускане касационно обжалване на въззивното решение по въпроса – задължен ли е въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Твърди се, че не са объсдени в тяхната взаимна връзка доказателствата относно за влагане на получените суми от продажбата на два имота на касатора в придобиване на процесните имоти по време на брака с ответницата.

Ответникът по касация – Н. Г. П., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. И., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № ІІІ-84-272/2016 г. по гражданско дело № 8396/2014 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Б. Г. М. срещу Н. Г. П. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК - за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на сграда, находяща се в [населено място], район „О. купел”, [улица], представляваща жилище, с площ 60 кв. м., и мазе от 20 кв. м., поради трансформация на негови лични средства.

Въззивният съд е приел, че е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 21 СК от 1985 г отм. за установяване между страните, че е изключителен собственик на придобитя по време на брака му с ответницата имот, поради пълна трансформация на лично имущество.От фактическа страна е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, сключили брак на 10.12.1995 г., който е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 08.09.2010 г. С влязло в сила решение на 30.08.2012 г., по гр. д. № 6268/2011 г. на СГС е признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът М. е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4325.251 по КК от 2009 г., находящ се в [населено място], Район „О. купел“. Видно от нотариален акт № 155/1995 г. ищецът е закупил апартамент № 46, находящ в [населено място],[жк], който продал на 21.01.1998 г. за сумата от 6380000 лева с нотариален акт № 116/1998 г. Данъчната оценка на процесния имот е 12900, 50 лева. С договор за кредит за текущо потребление от 17.03.2008 г. ответницата получила кредит в размер на 7000 лева за за текущи нужди, като в периода 19.06.1993 г. – 16.07.2012 г. тя била трудово правоотношение. От подробно обсъдените показания на свидетелите Волев и М. /преценени по реда на чл. 172 ГПК/ е прието за установено, че процесната къща е строена в периода 1997-1999 г. От удостоверение, издадено от Столична община е установено, че за строежа на процесната сграда е издадено Разрешение за строеж № 85/06.07.1999 г. на Главния архитект на СО. За периода м. септември 2003г. - 29.05.2008 г. въвеждането в експлоатация на строежи ІV и V категория се е извършвало от общинската администрация, като по отношение на процесния имот не е било издавано удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Преди месец септември 2003 г. въвеждането в експлоатация на строежи ІV и V категория е извършвано от ДНСК, а след 29.05.2008 г. – от Дирекция „Общински строителен контрол“, към Направление „Архитектура и градоустройство“. От правна страна въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че процесната сграда е изградена и въведена в експлоатация като завършен самостоятелен обект на вещни права по време на брака между страните. Направил е и извод, че дори да се приеме за установено обратното, то е недоказано твърдението, че същата е изградена изцяло със средства, имащи личен, а не семеен произход. Към 24.04.1998 г. ищецът е разполагал със сумата от продажбата на жилище в размер на 6380000 лева, както и с остатък от сумата от 1145600 лева, останала му след закупуване на поземлен имот с идентификатор 68134.4325.251 за сумата от 721500 лева и покриване на необходимите разноски по придобиването му. Посоченият остатък, чийто размер по делото не е установен, съставлява лични средства на въззивника, тъй като произходът на същите средства е установен с представеното по делото и влязло в сила решение по гражданско дело № 6268/2011 г. Ищецът обаче не е доказал влагането на тези средства в изграждането на процесната постройка. По делото липсват и доказателства за работата на ищеца извън страната, спестените от това средства и валутата на същите, наличието на валутни влогове на негово име, както и влагането на средства от същите в изграждането на процесната сграда. Представените за това бордера, установяващи теглене на суми и продажбата на валута, сами по себе си не установяват начина, по който ищецът се е разпоредил с тези суми и техния произход. Липсват и доказателства, че същите суми са реално вложени в изграждането на процесната сграда. Такива данни не се съдържат и в показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че са предоставяли заемни средства на страните за отделни строителни дейности. Показанията на свидетелят Волев, че плащанията за вложения от него в изграждането на обект труд и материали, се правели от ищеца, също не предпоставят основателност на исковата претенция, доколкото не е доказано, че това са лични средства на ищеца. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал реално влагане на негови лични парични средства в изграждането на процесната постройка. Той не е оборил презумпцията на чл. 21, ал. 1 от СК, по силата на която придобитото по време на брака имущество на името на който и да е от съпрузите, представлява съпружеска имуществена общност, независимо, че във въззивното производство е дадена възможност да ангажира доказателствата, които не са събрани в първоинстанционното производство поради неточност, непълнота или липса на доклад по делото и на дадените указания.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Посатвеният от касатора въпрос касае задължението на въззивния съд да даде отговор на оплакванията във въззивната жалба и обсъди релевантните по делото доказателства. В случая е съобразена посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд след като е разпределил доказателствената тежест в процеса, е приел за недоказано от касатора наличието на пълна трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот. За да направи двата основни извода – за недоказаност на тварденията на ищеца, че сградата е построена до степен груб вид по време на брака и че вложените в построяването и средства са негови лични, а не семейни, въззивният съд е направил анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В изпълнение на процесуалните си задължения и съобразно задължителната съдебна практика, е обсъдил относимите доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се. Обсъдени са посочените гласни доказателства, както и данъчната деклерация за 1999г., като е прието че не установяват изграждането на сградата до степен на самостоятелен обект на собственост. Обсъдени са всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и в съвкупност всички доказателства по делото, касаещи произхода на вложените средства, и са направени съответни правни изводи. В останалата си част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неговата необоснованост по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, които не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС, обосноваващи прилагане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Това е така, тъй като са оплаквания по съществото на спора, касаещи преценката и обсъждането на доказателствата по делото, съответно обосноваността на изводите на съда, които са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, касаторът следва да заплати разноски на ответницата по касационната жалба в размер на 400 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4808 от 30.06.2017г. по гр. д. № 11655/2016 г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Б. Г. М., [населено място], да заплати на Н. Г. П., [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 400 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: