Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. В. Б. срещу Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т. д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд.

С въззивния акт е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу Решение № 22 от 06.01.2016 год. по гр. д.№ 6379/2012 год. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и е прекратено въззивното производство в тази част. Със същото решение САС е потвърдил Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т. д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд в частта с която е бил уважен предявеният от [фирма] срещу Н. Б. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и е оставен без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281 т. 2 ГПК – недопустимост на съдебните решения, като постановени по недопустим иск.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] с искане да бъде установено недействителността спрямо него на сключеният на 22.08.2012 год. между ответниците Н. Б. и [фирма] договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма]; да бъде установено, че ищецът [фирма] е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на [фирма], както и да бъде постановено заличаването на вписаното по партидата на [фирма] обстоятелство – придобиването на 329200 дружествени дяла от капитала му от [фирма].

В рамките на първоинстанционното производство неколкократно са правени уточнения, като окончателно заявения петитум, съобразно молба с вх.№ 65843/04.06.2013 год. е да бъде признато за установено, че [фирма] е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на [фирма]. Позоваването е на това, че сключеният на 23.07.2010 год. между ищцовото дружество и първата ответница договор за продажба на дружествените дялове е бил развален извънсъдебно, поради неплащане на цената по сделката от страна на Б.. От това следва, че към 22.08.2012 год. Н. Б. не е била собственик на процесните дялове и сключеният между нея като прехвърлител и [фирма] като приобретател договор за продажба на процесните дялове (общо прехвърлените с тази сделка дялове са 329202) не е породил правно действие. При условията на евентуалност (в случай, че се приеме, че договорът от 2010 год. не е развален) е предявен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора от 22.08.2012 год., поради обстоятелството, че ищецът е имал качеството на кредитор спрямо прехвърлителката Б. за вземането по договора от 2010 год.

Последователно подържаната теза на ответницата Н. Б. е, че установителният иск за собственост на дружествени дялове е недопустим. Ако се приеме, че е допустим, той е неоснователен, поради това че: договорът от 2010 год. не е бил развален, поради това, че изявлението на [фирма] за развалянето не е достигнало до нея; липсвало е и основание за разваляне, тъй като задължението е погасено чрез плащане. Лисата на задължение е от значение и за легитимацията на ищеца като кредитор по евентуалния Павлов иск.

Такава е била и тезата на втория ответник [фирма].

Първоинстанционният съд е приел, че Б. е била неизправна при плащането на цената по договора от 2010 год., както и че изявлението на изправната страна за развалянето му е достигнало до нея и е породило правно действие. Поради това е уважен установителният иск на [фирма] за собственост на дружествените дялове. Оставен е без разглеждане предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск.

Софийски апелативен съд е бил сезиран от Н. Б., която е обжалвала първоинстанционното решение изцяло. Съставът е счел, че тя е не е процесуално легитимирана да обжалва решението в частта с която установителният иск е уважен спрямо ответника [фирма]. В частта с която установителният иск за собственост спрямо нея е бил уважен и е оставен без разглеждане конститутивният иск, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че ищецът е имал неудовлетворено вземане по договора от 2010 год., което е обусловило потестативното му право да развали сделката, което е сторил. Изявлението по чл. 87 ал. 1 ЗЗД е отправено редовно и достигането му до насрещната страна е при спазена процедура по ЗННД.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се съдържа позоваване на приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Допустим ли е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и налице ли е правен интерес от предявяването му за установяване на факта, че ищецът е собственик на 329200 дяла от капитала на дружеството, поради разваляне с обратно действие на сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове, при положение, че същият е заличен като съдружник в TP, както и с оглед на обстоятелството, че е налице друг процесуалноправен път за неговата защита?; 2./ Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, от лице, което е прехвърлило притежаваните от него дялове от капитала, но в последствие сключеният договор за покупко-продажба на дружествен дял бива развален по реда на чл. 87 ал. 1 ЗЗД или съдружникът следва да защити членствените си права по реда на някой от исковете по ТЗ или по чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел?; 3./ Ако предявеният установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК е уважен, подлежи ли на вписване в Търговския регистър установителното решение, респективно ще настъпи ли промяна в правната сфера на ищеца по делото?; 4./ Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждането на установителен иск, искът допустим ли е?

Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК се свързва с противоречие при произнасянето на САС с правните въпроси, обусловили произнасянето на ВКС с Решение № 31/14.06.2016 год. по т. д.№ 3170/2014 год. на I т. о. и Определение № 479/24.08.2015 год. по ч. т.д.№ 829/2015 год. на І т. о.

С отговора по чл. 287 ал. 1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предявеният от него иск е допустим. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Становището на настоящия съдебен състав за наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК произтича от следното:

Вярно е, че доводите по касационната жалба свързани с допустимостта на иска не са били релевирани пред инстанциите по същество. За допустимостта на иска, обаче, съдът следи служебно, което е намерило отражение и в основанията за допускане на касационен контрол в посочените по-горе съдебни актове на ВКС - Решение № 31/14.06.2016 год. по т. д.№ 3170/2014 год. на I т. о. и Определение № 479/24.08.2015 год. по ч. т.д.№ 829/2015 год. на І т. о., като разгледаните в тях правни въпроси са в пряка връзка с посочените от касатора.

Преценката за допустимост е и самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, съобразно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год.

Поради това, касационен контрол ще следва да бъде допуснат, като на касатора се укаже да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, за което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о. ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т. д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на Н. В. Б., че следва да внесе по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 6584 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.

След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за прекратяване или на насрочване от председателя на І т. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.