О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 203

С., 22.06. 2018 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр. д. № 2434 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

В касационната си жалба Домът за възрастни хора с психични разстройства „Професор Д-р Т. Т.“ е поискал спиране на производството до влизане в сила на съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд.

Ответникът по касационната жалба Ю. Д. счита искането за неоснователно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК зависи от преценката на съда за наличието на определен факт - висящност на друго дело от значение за правилността на решението. ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови обстоятелства, а трябва да изхожда само от установената от съда фактическа обстановка. Ако пред въззивния съд е съществувала връзка на преюдициалност, която е отрицателна процесуална предпоставка, но въпреки това този съд е постановил решението си без да спре производството, ВКС би обезсилил съдебния акт и би върнал делото за ново разглеждане с цел спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск. Спиране на производството пред ВКС в този случай не е необходимо. Ако преюдициалното дело е образувано след постановяване на въззивното решение, касационният съд...