Производството е по глава ХХІV ГПК.

Производството е образувано по молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена от Г. Д. Г. от град П., срещу влязлото в постановление за възлагане на недвижим имот от 28.12.2004 г. по гр. д. №1126/2002 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пазарджик.

Молителят твърди, че с посоченото постановление му е бил възложен имот - гараж, подробно описан в молбата за отмяна. Твърди се също така, че последствие се оказва, че гаражът представлява незаконно строителство, поради което РДНСК-Пазарджик издава заповед №РД-14-227/11.5.2007 г. за премахване на строежа, която е влязла в законна сила. Молителят излага, че на 29.12.2008 г. е получил писмо от РДНСК-Пазарджик, за премахване на постройката. Поради това счита, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно при извършване на публичната продан и издаването на постановлението на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли се за отмяна на посоченото постановление. Към молбата са приложени писмо, изх. №Пз-135-00-905/22.12.2008 г. на РДНСК-Пазарджик, постановление от 28.12.2004 г. на Държавен съдебен изпълнител и определение №43/25.01.2008 г. на Административен съд – Пазарджик, със заверка за влизането му в сила на 29.10.2008 г.

В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. Ц.

Ответникът по молбата – А. В. И., посредством процесуалния си представител – адв. Б, оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа молбата за отмяна, представените по делото писмени доказателства, становищата на процесуалните представители на страните и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:

Постановлението на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Пазарджик е влязло в законна сила на 28.01.2005 г.

Заповед №РД-14-227/11.5.2007 г. на РДНСК – Пазарджик, с която е постановено премахване на процесния гараж е съобщена на молителя в настоящото производство на 28.5.2007 г. Същата е обжалвана от молителя в настоящото производство на 13.6.2007 г., след изтичане на законния четиринадесетдневен срок/11.6.2007 г./

С определение №43/25.01.2008 г. по адм. д. №310/2007 г. Административен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на Г. Г. против заповедта на РДНСК, поради нейното просрочие. Посоченото определение е влязло в законна сила на 29.10.2008 г.

Молбата за отмяна е подадена на 26.01.2009 г.

С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г. о., намира, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на законния срок още при действието на отменения ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК отм. молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи като основание за отмяна. Молителят е узнал за твърдяното от него обстоятелство на 28.5.2007 г., когато е получил заповедта на РДНСК. Същата е влязла в законна сила на 11.6.2007 г., от която дата следва да се приеме, че тече тримесечният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК отм., Същият е изтекъл на 11.9.2007 г. В периода между посочените дати не е подадена молба за отмяна на твърдяното основание.

В случая е без значение обстоятелството, че е било налице висящо дело пред административния съд с оглед оспорване на визираната заповед. Съгласно чл. 219 ГПК отм. заповедта е влязла законна сила, от деня, когато е изтекъл срокът за обжалването й, без в този срок да е подадена жалба. В процесният случай жалбата е подадена след изтичането на срока за обжалване и обстоятелствата свързани с проведеното административно дело, по което е установена недопустимост на жалбата не влияят върху влизането в сила на административния акт, на който се позовава молителят.

Молбата за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски в размер на 450 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна, подадена от Г. Д. Г. от град П. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 28.12.2004 г. по гр. д. №1126/2002 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН – 5109023463, от град П., ул.”Д” №3, ет. 5, ап. 40, със съдебен адрес: град П., Адвокатска колегия, адвокатска кантора №14, да заплати на АНГЕЛВ. И., ЕГН -4607183520, от град П., ул.”Р” №3, деловодни разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева.

Определението може да се обжалва от страните в седмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: