Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 118 от 20.03.2008 г. по гр. д. № 34/2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иск на П. П. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване в идеални части на гора от 49, 994 дка в ревир “Б” и гора от 9, 851 дка в ревир “ М. вода” в землището на с. М., принадлежащи на наследодателя му свещеник П. К. /Кузмов, или П. К. /, починал през 1951 г.

С определение № 30 от 17.10.2008 г. ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба, подадена от ищеца срещу горното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че представените от ищеца писмени доказателства не са годни да установят, че наследодателят му е бил собственик на г., а е необходим крепостен или нотариален акт, каквито се издавали по Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г.

Приетото с обжалваното решение е в противоречие с представените решения по други дела на Смолянски районен съд, според които списъкът на горопритежателите, ведно с картата към него, преценени в съвкупност и с другите доказателства по делото, са годно доказателство за правото на собственост. На основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият съд намира за правилна практиката по представените решения по други дела на Смолянски районен съд, според които собствеността на имоти, за които се е прилагал Законът за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г. може да се доказва и с други доказателства освен нотариални / или крепостни/ актове. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с писмените документи, визирани в закона, като проблем за практиката са случаите, когато липсва нотариален или крепостен акт, нотариално заверен писмен договор, вписан протокол за делба или съдебен акт, установяващ правото на собственост, а страната се позовава на някое от другите писмени доказателства - емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Същевременно собствеността не може да се доказва с писмени декларации на заявителите, свидетелски показания или протоколи по чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г. Документите, с които се установява собствеността, могат да се обособят в две големи групи, като в първата се включат тези, които имат пряко доказателствено значение, и втора група, които имат косвен характер, но по съображения на законодателя също им е придадена доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. Следователно ако страната представи документ от втората група и липсват други доказателства, които да опровергават удостоверения от този документ факт относно собствеността, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен. При представяне на различни документи като картен материал, заключение на техническа експертиза и др. преценката се прави с оглед на всички доказателства по делото, нормативното основание за съставяне на съответния документ, режима на имотите според действащото към момента законодателство, както и всички други обстоятелства, които биха имали значение за спора.

В настоящия случай ищецът е представил 1. заглавна страница на “тетрадка на съпритежателите от ревир “Б” и списък, в който под № 77 е записан свещеник П. К. като притежател на 47, 5 дка, 2. списък на горопритежателите на ревир “К”, където под № 8 са записани наследници на свещ. Панталей К. с 5, 4 дка и под № 15- свещ. Панталей К. с 4, 1 дка, 3. С. план на частна гора “К” от 1927-28 г. и стопански план на частен ревир “Б”, съставен през 1936 г., 4.заключение на в. л. Беров, че списъците са съставени през 1938 г. във връзка с въвеждане на краен срок за образуване на ревирите и 5.писмо от лесничея на с. М. до районния горски инспектор в Ч. със сведения за г. в района на лесничейството. От съвкупната преценка на тези доказателства въззивният съд обосновано е достигнал до извода, че режима на имотите се определя от Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. С. този закон една част от г., които са изрично посочени, остават държавна собственост, а останалите се продават на старите яйлъкопритежатели на определена цена, като крайният срок за изплащането / след няколко продължения/ е бил 31 декември 1942 г. / Д.в. бр. 181/ 18.08.1941 г./ При неплащане имотите остават собственост на държавата. След изплащане на продажната стойност на г. притежателите се снабдяват с нотариални /крепостни/ актове - §5 от закона и § 7 от изменението от 1931 г. Стопанисването на г. е трябвало да става на кооперативни начала въз основа на стопански планове, като за целта се създавали горовладелски кооперации. С оглед отдалечения момент на придобиване на собствеността въззивният съд правилно е посочил, че лицата, включени в представените списъци може да са както собственици, така и ползватели, на които предстои да придобият собствеността след изплащането на т. нар. “петини” и снабдяване с нотариален акт - обстоятелства, за които по делото не се представят доказателства. Неправилно е обаче заключението, че при липсата на нотариален акт правото на собственост не следва да се счита за доказано и че изводи за собствеността не могат да се правят от другите събрани по делото доказателства и от обстоятелства, за които се налага допълнително изясняване, включително и по това дали представените списъци са такива към стопанските карти по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

Ако г. са се стопанисвали от горовладелска кооперация е следвало да се представят доказателства коя е тя и от какъв вид, тъй като съгласно писмото на лесничея от 1938 г. в района е имало две такива кооперации. Ако кооперацията е заварена от законите за одържавяване на г. намира приложение чл. 3, ал. 2 или 3 от ЗВСГЗГФ, като правото на собственост се възстановява на бившите член - кооператори или на техните наследници и то към определения от закона релевантен момент, поради което ищецът е следвало да представи доказателства дали наследодателят му е бил член –кооператор, в какво качество - като ползвател / бивш яйлъкопритежател/ или собственик / т. к. е възможно г. да са се притежавали и на друго основание, а не само като продадени от държавата/. От писмо № 787/38 г. се вижда, че се прави разлика между притежатели и кооператори, което потвърждава извода, че не всички член - кооператори са били и собственици и в тази връзка не е изяснен какъв е бил видът и членският състав на кооперациите. Не са събрани доказателства, че представените списъци са тези, упоменати в писмо № 787/ 38г. и че се касае за списък на собственици на частни гори.

Не е проверен доводът, че на други лица от същите списъци г. са възстановени, и на какво основание.

Не са обсъдени съвместно с другите доказателства данните, съобщени от лесничея, че 95% от г. са частни, както и че сборът от всички имоти в ревир “Б” по списъка съвпада с площта на ревира по стопанския план- 1678, 2 дка, а в другия ревир те са съответно 3729 дка и 4252 дка по заключението на в. л. Беров / т. е. площите също са близки по размер/.

С оглед на тези данни следва да се приеме, че за изясняването на посочените обстоятелства е необходимо да се извършат допълнителни съдопроизводствени действия по събирането на нови доказателства, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 118 от 20.03.2008 г. по гр. д. № 34/2008 г. на Смолянски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: