Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определение № 86 от 09.11.2009 г. по ч. гр. д. № С-85/2009 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 12 от 09.06.2009 г. по ч. гр. д. № С-17/2009 г. на Софийски градски съд, с което са наложени обезпечителни мерки върху и. по реда на чл. 22, ал. 2 от ЗОПДИППД по искане на К. за у. на и., придобито от престъпна дейност.

Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба, подадена от “Р” О., гр. П.. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: допустимо ли е присъда на чужд съд, без да е призната официално от българските съдебни власти по реда на глава 36 раздел ІІ НПК да послужи като основание за образуване на производство пред КУИППД; следва ли принципът за защита правата на третите добросъвестни лица, изрично залегнал в чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД да се прилага и когато капиталът на дружеството е придобит от трето лице преди налагане на обезпечителната мярка – приложим ли е в тази хипотеза текстът на чл. 6 ЗОПДИППД.

Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Обстоятелствата по делото са следните:

С определение № 12 от 09.06.2009 г. по ч. гр. д. № С-17/2009 г. на Софийски градски съд е допуснато на основание чл. 390, ал. 1 ГПК вр. с чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК обезпечение на бъдещ иск на К. за у. на и., придобито от престъпна д. против К. С. Х. от гр. П., “Р” О., гр. П. и “Р” ЕО., гр. С. чрез налагане възбрана на недвижими имоти, запори върху леки автом. и върху банкова сметка с титуляр “Р” ЕООД. Определен е срок за предявяване на бъдещия иск 30 дни, считано от датата на влизане в сила на определението. С определение № 86 от 09.11.2009 г. по ч. гр. д. № С-85/2009 г., Софийски апелативен съд е оставил без уважение жалбата на “Р” О. срещу първоинстанционното определение. Приел е, че обезпечението е допуснато след като с решение № 58 от 18.02.2009 г. на КУППД е било образувано производство за у. на и., придобито от престъпна д. от лицето К. С. Х., признат за виновен в извършване на престъпление - укриване на облагаеми доходи с влязла в сила на 21.01.2009 г. присъда на съда в гр. А., Ф. Р. Г. Приел е, че обезпечителни мерки следва да бъдат допуснати и върху имуществото на юридическите лица “Р” О. и “Р” ЕО., по отношение на които е приложима разпоредбата чл. 6 ЗОПДИППД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.

Въпросът допустимо ли е присъда на чужд съд, без да е призната официално от българските съдебни власти по реда на глава 36 раздел ІІ НПК да послужи като основание за образуване на производство пред КУИППД не е обуславящ изхода на спора по допускане на обезпечение. Дали присъдата на чужд съд следва да е призната официално от българските съдебни власти по реда на глава 36 раздел ІІ НПК е въпрос относим към производството по чл. 28 ЗОПДИППД – производството по мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна дейност. Искането за допускане на обезпечителни мерки се изготвя от КУППД въз основа на доклада за постъпило уведомление по чл. 21, ал. 1 или ал. 2 ЗОПДИППД, т. е. въз основа на данни за започнало наказателно преследване, поради което няма пречка да бъде проведено преди или успоредно с производството по признаване на присъдата на чуждестранен съд, а дали и. то е придобито от престъпна д., извършена в чужбина, която д. не попада под наказателната юрисдикция на Р. Б. е без значение с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗОПДИППД.

Неотносим към изхода на правния спор е и въпросът следва ли принципът за защита правата на третите добросъвестни лица, изрично залегнал в чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД да се прилага и когато капиталът на дружеството е придобит от трето лице преди налагане на обезпечителната мярка и приложим ли е в тази хипотеза текстът на чл. 6 ЗОПДИППД. Съдът по обезпечението не събира доказателства, нито извършва проверка дали приобретателят на имуществото е бил добросъвестен, тъй като въпросът за добросъвестността на третото лице, придобило имуществото по възмезден начин преди налагане на обезпечителната мярка е по съществото на иска по чл. 28 ЗОПДИППД.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 86 от 09.11.2009 г. по ч. гр. д. № С-85/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: