В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Ю. Г.

изслуша докладваното от съдията Н. З. гражданско дело № 1043/2009 година.

Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК отм..

Делото е образувано по касационни жалби на Р. И. Д., К. И. К. и Т. И. К., тримата от гр. С., срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 46/2007 год.. В хода на администриране на касационната му жалба от 27. 2. 2008 г. е починал жалбоподателят Т. К., на 6. 11. 2008 г. и заместен от наследниците му Н. К., Й. К. и К. К. – О. Същите поддържат касационната жалба.

Ответникът Ц. к. с. с. за неоснователни жалбите и моли да бъдат оставени без уважение.

След проверка, касационният съд установи следното:

Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 19. 2. 2008 г. по гр. д. № 46/2007 год. е отменил частично първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 1019/2005 г. за отхвърляне на исковете и с решение по същество е осъдил ЦКС да заплати на ищците допълнително обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД в размер на по 452.76 лв., поотделно за ищците Р. Д. и Кр. К., и 235.10 лв. на ищеца Т. К., както и допълнителни суми за разноските по делото. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което исковете за обезщетение на тримата ищци са уважени до посочения в първоинстанционното решение размер - 629.04 лв. за Д. и К., поотделно за всяка от тях, и 836.40 лв. за Т. К., С решението от 19. 2. 2008 г. апелативният съд фактически е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковете, както следва: по иска на Р. Д. за разликата над 1 081.80 лв. до предявения размер 12485.15 лв.; по иска на К. К. за разликата над 1081.80 лв. до предявения размер 30458.29 лв. и за Т. К. за разликата над 1071.50 лв. до предявения размер 16601 лв.. С въззивното решение, апелативният съд се е произнесъл и досежно разноските, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което са присъдени разноски между страните и е постановил решение за присъждане на допълнителни суми за разноски, направени от страните.

Касационните жалби на ищците съдържат оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбите са основателни.

Въззивният съд е определил размерите на дължимите на ищците обезщетения за ползване на имота от ответника за периода 1. 5. 1994 г. – 1. 5. 1999 год., като е взел превид частите им, посочени в нот. акт № 170/22. 7. 1994 г. на Софийския нотариус, саморъчното завещание на починалата на 22. 5. 2003 г.,в хода на делото, първоначална ищца Б. К., която е завещала на останалите ищци нейния дял от процесния имот, направеното от ищците, вкл. от Б. К., уточнение на размера на претендираното оебзщетение с молба от 17. 6. 1999 г. и направеното от ответника ЦКС възражение за погасителна давност досежно увеличението на исковете, което ищецът Т е направил с молба от 8. 2. 2005 г., а ищците Д. К. са направили с обща молба от 25. 2. 2005 год.. При това произнасяне съдът е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прието е, че исковете са конкретизирани по размер с уточняващата молба от 17. 6. 1999 год., съответно за Р. Д. и Кр. К. по 1081.80 лв., за всяка от тях, и за Т. К. за 1071.50 лв.., а увеличението на тези размери през февруари 2005 г. представлява предявяване на нови, допълнителни искове, които са погасени по давност при направеното от ответника възражение. Изводът е неправилен, защото изменението само на цената, без да се изменя спорното право, не представлява изменение на иска В случая, от предявяване на иска до приключване на въззивното производство, претенциите на ищците, като обективна даденост, са останали непроменени – те претендират обезщетение за лишаването им от ползване на имота, съобразно дяловите им права, за периода от 11 май 1994 г. до 11. май 1999 г.. Остойностяването на така претендираното право на обезщетение в левово изражение, не е част от спорното материално право, а само негов паричен еквивалент. При това положение, с подаване на исковата молба на 11. 5. 1999 г. ищците са прекъснали давността за вземането им за обезщетение за процесния период и извършеното впоследствие уточнение чрез увеличение на първоначално посочената стойност на обезщетението, не представлява нов иск, защото не е свързана с промяна на материалното право. В този смисъл – П. д-р Ж. С., Българско гражданско процесуално право, седмо издание 2001 г., стр. 447. Неправилен е изводът на съда при определяне на дяловите права на ищците от вземането за обезщетение за лишаването им от ползване на имота. Съдът се е позовал на завещанието на Б. К., с което е завещала на Р. Д. и Кр. К. по 400/8000 ид. ч. и на Т. К. – 160/8000 ид. ч. от нейния дял от имота, съставляващ 1048/8000 ид. ч.. Съдът не се е съобразил с разпореждането на завещателката в полза на К. К., отразено в т. І от саморъчното завещание, с което Б. К. е завещала на Кр. К. всички суми, които ще се получат за дяловото участие на завещателката от процесния имот и полагащи й се за времето преди нейната смърт. Съдът е дерогирал завета в полза на Кр. К. по съображения, че тя е могла да придобие само реално получените от завещателката парични суми, които са били налични при откриване на наследството, а вземането на Б. К. за обезщетение за лишаването й от ползване на имота, е било спорно към този момент. Допуснато е неточно приложение на материалния закон. В чл. 19, ал. 1 ЗН е предвидена недействителност на завет, но само за индивидуално определена вещ, която не е била собственост на завещателя при откриване на наследството. Законът не предвижда хипотезата, на която се е позовал решаващият съд – годен предмет на завет да бъде да бъде само онова вземане на завещателя, което вече е било реализирано, т. е. дължимите суми са били реално получени от завещателя при откриване на наследството. Завещанието е едностранна сделка, която се подчинява на общите правила на договаряне – чл. 44 ЗЗД. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД, предмет на сделката може да бъде и вземане на кредитора, в случая вземането на завещателката Б. К. и това представлява „безвъзмездна цесия с оглед на смърт” – проф. Ц. Ц., Завещанието в българското наследствено право, второ издание, 1995 г., стр. 158. Освен неточно прилагане на материалния закон, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалния закон, конкретно на принципа на диспозитивното начало. В хода на първоинстанционното и въззивното производство, пълномощниците на тримата ищци, нееднократно са заявявали, че поддържат исковите претенции, както са уточнени, т. е. те помежду си са приели и поддържали неравенството на дяловите им права, като са се съобразили със завета на Б. К. в полза на Кр. К. Тъй-като, всеки съсобственик може да предяви срещу лицето, ползващо без основание съсобствения имот, иск за цялото обезщетение, предмет на спора по делото, не е било вътрешно разпределение на дяловите права между отделните ищци. С оглед на това, и при изявеното от тях съгласие за размера на тези права, съдът не е имал основание да се намесва във вътрешните им взаимоотношения и да постановява, че те имат права, различни от тези, които самите ищци са посочили.

По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение като неправилно.

Касационният съд установи, че при определяне на присъдените размери за обезщетение на ищците, въззивният съд не е обосновал механизма на формиране на крайния размер на паричните суми, а така също не е взел предвид обстоятелства, касаещи размера. С влязло в сила решение на Софийския апелативен съд от 14. 1. 2002 г. по гр. д. № 1853/2000 г. е признато за установено, че ищците и други лица са собственици на дворното място, съставлаващо парцел **** в кв. 79 по плана на с. К., с площ 9200 кв. м. и на масивна двуетажна сграда с обща площ 808 кв. м., състояща се от основна сграда с площ 558 кв. м., пристройка от 147 кв. м. и пристройка от 103 кв. м. Обект на исковете е така описаният имот, а не земна площ от 8000 кв. м., както е приел въззивният съд. Вярно е, че в исковата молба е посочена площ от 8000 кв. м., но квадратурата не е елемент от юридическата индивидуализация на поземления имот, а само неговите териториални граници. В случая теренът е индивидуализиран с диспозитива на решението по гр. д. № 1853/2000 г. като парцел **** по плана на с. К. и на тази база следва да се определят претенциите на ищците. По делото е прието заключение на тричленна техническа експертиза Т., Я., Б., че пазарният наем за целия имот – дворното място, съставляващо парцел **** и сградата с площ 808 кв. м., е 137199. 50 лв., от който ищците, общо, имат дял 3472/8000 ид. ч.. Еспертизата е установила също, че върху терена на парцела са разположени и други сгради – масивна сграда с площ 567 кв. м., навес с площ 357 кв. м., сграда за пазача, трафопост, за които ищците не твърдят и не се легитимират за собственици. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗС собственикът на тези постройки има право на ползване на земята, която ги обслужва според предназначението им, което ограничава правата на собствениците на земята. На това основание претенциите на ищците не обхващат цялата площ на парцела, а само онази част от незастроения терен, която е извън прилежащата и обслужваща площ на сградите, принадлежащи на друг собственик. По този въпрос е направено възражение от ответника ЦКС, което не е било обсъдено от решаващия съд и не е назначена техническа експертиза за разграничаване на площите. С оглед на това делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С въззивното решение, апелативният съд се е произнесъл изрично относно разноските, като е потвърдил в една част решението на първоинстанционния съд и изменил в друга част, с присъждане на конкретни суми. С оглед на отмяната на решението, следва да бъде отменено изцяло произнасянето на въззивния съд относно разноските, които следва да бъдат определени от другият състав на въззивния съд, съобразно постановеното от него решение.

Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 19. 2. 2008 г. по гр. д. № 46/2007 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА за отхвърляне на исковете, както следва:

отхвърлен е искът на Р. И. Д. за разликата над уважения размер 1081.80 лв. до предявения размер 12485.15 лв.;

отхвърлен е искът на К. И. К. за разликата над уважения размер 1081.80 лв. до предявения размер;

отхвърлен е искът на Т. К., заместен от наследниците му

Н. К., Й. К. и К. К., над уважения размер 1071.50 лв. до предявения размер 16601 лв.

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение в ЧАСТТА за разноските.

Връща делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: