Определение по гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2

1271_16_opr_288_14(4)zspzz_79zs

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 274

София, 27.04. 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 1271 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. В. срещу въззивно решение от 09.11.2015 г. по гр. д. № 377 /2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, г. о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката и други ищци срещу А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. и П. А. Г. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ГПК за признаване за установено, че наследодателят на ищците Д. Д. П. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имот в землището на [населено място],, част от имот с посочен номер по картата на възстановената собственост в землището на [населено място] индивидуализиран в решението.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещните страни А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна П. А. Г. не е подала писмен отговор.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не...