11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 170

гр. София15.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

В. Й.

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гр. д.№ 393/2016г., за да се произнесе, съобрази:

Д. Й. Й. чрез процесуалния представител адв. Т.К. от Бургаската адвокатска колегия е обжалвала въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-89 от 14.10.2015г. по гр. д. № 1059/2015г. по извършване на делбата.

Касационната жалба е подадена от заинтересована страна в законоустановения едномесечен срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответницата М. Б. П. чрез процесуалния пълномощник адв. Р.С. е подала отговор, в който изразява становище че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният от касаторката правен въпрос би имал значение за нова редакция на закона, а не е свързан с точното му прилагане.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:

Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд № 515 от 25.03.2015г. по гр. д.№ 7888 /2010г., с което е извършена делба между Д. Й. Й. и М. Б. П. на съсобствения им недвижим имот: апартамент в гр. Б., [улица], ет. 2, с идентификатор 07079.618.87.1.3 по КККР на [населено място], ведно с прилежащото избено помещение и идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, чрез изнасяне на неподаляемия делбен имот на публична продан.

В. съд е приел, че възлагателната претенция на Д. Й. Й. не може да бъде уважена, защото не е налице изискването на чл. 349 ал. 2 ГПК да е живяла в жилището към момента на смъртта на наследодателя. Приел е също така, че по делото няма доказателства, обосноваващи извод, че към датата на откриване на наследството тя е страдала от заболяване и поради необходимостта от лечение е била възпрепятствана да живее с наследодателя.

При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос: когато страната не е живяла в жилището, предмет на делбата не поради нежелание от нейна страна, а поради невъзможност и значителни затруднения на здравословното й състояние, предвид лечението й, което й е било възложено, не следва ли да й се възлага процесния имот след като няма друго жилище, а другата съделителка се е установила да живее трайно в чужбина, не е обуславящ за делото не е обуславящ за делото, защото съдът е приел за недоказани твърденията на съделителката, че не е живяла в жилището на наследодателя по обективни причини. При изследване на предпоставките, които следва да са налице за уважаване на възлагателна претенция по чл. 344 ал. 2 ГПК, ВКС се е произнесъл с ТР 1/2004г. на ОСГК, с което е прието, че условието на закона съделителят да е живял в неподеляемото жилище предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение и с това тълкуване въззивният съд се е съобразил.

С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-89 от 14.10.2015г. по гр. д. № 1059/2015г. по извършване на делбата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: