О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№730

София, 17.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 1205/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], ет. 6, ап. 23, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Л. П., срещу решение № 361 от 15.12.2014 г. по в. т.д. № 572/2014 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 634 от 20.06.2014 г. по т. д. № 1177/2013 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част – за уважаване на предявения от Надежда Н. М. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 20 700 евро, представляваща заплатена сума по договор за строителство R5 № 49/01.07.2008 г.

В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Евентуално, касаторът поддържа доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд произволно е формирал своето убеждение, без да прецени всички доказателства и доводи. Счита, че в нарушение на материалния закон процесният договор е приет за нищожен поради липса на индивидуализация на обекта, който е предмет на договора за строителство и на предварителния договор за покупко-продажба. Според касатора, след като предмет на договора е инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения, необосновано решаващият въззивен състав е сложил знак за идентичност между предмета и обекта на правоотношението. По съображения, подробно изложени в жалбата,...