О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1873

София, 03.07. 2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1485/2023г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. П. от [населено място] срещу решение № 74 от 26.04.2023 г. по в. гр. д. № 69/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 1469 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 883/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, по предявен регресен иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ (отм.), касаторката Д. М. П. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд – София сумата 55 048.49 лв., представляваща заплатено от фонда застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия И. Д. Б. имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че Гаранционен фонд не е бил пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите, претърпени от лицето, пострадало при причиненото по нейна вина произшествие, тъй като за управлявания от нея автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „Лев Инс“ АД. Счита, че въпросът за наличието на застраховка следва да бъде решен в настоящото производство, тъй като същият не е бил предмет на изрично произнасяне в производството, с което на пострадалия са присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Докъде се простира задължителната сила на мотивите в производството по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ касателно отговорността на Гаранционен фонд,...