/определение/

№ 3405

гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1536 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба на Л. Х. К., И. К. К. и Е. К. К., чрез пълномощник адв. А. Т. за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 216/03.04.2024 г. на ВКС, като бъдат осъдени ответниците да заплатят законна лихва върху присъдените им обезщетения, считано от 02.03.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.

Молбата е подадена от страни по делото, в срока по чл.250, ал.1 ГПК. Ответната страна е упражнила правото си на отговор в срока по чл.250, ал.2 ГПК, заявявайки, че желае съдът да се произнесе съгласно разпоредбите на закона. Настоящия състав на ВКС намира, че не е налице необходимост от изясняване на спора в тази част, при което не е необходимо молбата за допълване на решението да бъде разглеждана в открито съдебно заседание.

С решение № 216/03.04.2024 г. частично са уважени предявените от тримата молители искове, като са осъдени солидарно ответниците Д. А. М. и М. А. М. на основание чл. 403, ал. 1 ГПК да им заплатят обезщетения за причинени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 20111110410155 на ДСИ при СРС“, допусната по гр. д. № 6348/2012 г. на СГС, изразяващи се в лишаването й за периода 02.03.2015 г. - 16.04.2018 г., от ползването на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ апартамент на третия етаж (първи над галерия) в западното крило на сградата на [улица] вх.Б, както следва: на Л. Х. К. сумата 17600 лв.; на И. К. К., сумата 4400 лв. и на Е. К. К. сумата 4400 лв. В решението си ВКС е пропуснал да се произнесе по заявената и поддържана в процеса от ищците претенция за присъждане на законната лихва върху дължимите обезщетения.

В случая действително е налице непълно решение, доколкото съдът е пропуснал да се произнесе в същото по част от предмета на делото, изразяваща се в искане за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. По законната лихва, макар и да представлява законна последица от уважаването на иска, следва да има изричен диспозитив в случаите когато ищецът претендира такава. В постановеното решение въпреки, че се претендира и присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковете до окончателното им изплащане, липсва както обсъждане на претенцията в мотивите, така и произнасяне в диспозитива на съдебния акт. В чл.86 ал.1 ЗЗД законодателят е създал общо правило за дължимост на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата при неизпълнение на парично задължение от страна на длъжника. Кредиторът има право на законна мораторна лихва от деня на забавата до деня на плащането. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а когато няма определен ден, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84 ал.2 ЗЗД/. Както в правната теория, така и в съдебната практика, безпротиворечиво се приема, че исковата молба има значението на такава покана. Ето защо съдът намира, че постановеното по делото решение № 216/03.04.2024 г., следва да бъде допълнено, като ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на всеки един от тримата ищци и законна лихва върху главниците предмет на присъдените им обезщетения, считано от 02.03.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.

Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА решение № 216/03.04.2024 г. по гр. д. № 1536/2023 г. по описа на ВКС, както следва:

ОСЪЖДА Д. А. М., с ЕГН [ЕГН] и М. А. М., с ЕГН [ЕГН], да заплатят солидарно на Л. Х. К., с ЕГН [ЕГН] законната лихва върху главницата от 17600 лв. /представляваща обезщетение за причинени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка/, считано от 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. А. М., с ЕГН [ЕГН] и М. А. М., с ЕГН [ЕГН], да заплатят солидарно на И. К. К., с ЕГН 77042098562 законната лихва върху главницата от 4400 лв. /представляваща обезщетение за причинени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка/, считано от 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. А. М., с ЕГН [ЕГН] и М. А. М., с ЕГН [ЕГН], да заплатят солидарно на Е. К. К., с ЕГН [ЕГН] законната лихва върху главницата от 4400 лв. /представляваща обезщетение за причинени вреди от неоснователно наложена обезпечителна мярка/, считано от 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.