Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар С. П. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 367/2022

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД срещу Решение № 5518/30.09.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 13517/2019 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-2600/5318 от 10.09.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е незаконосъобразно – неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на обжалваното решение, защото не е изложил никакви мотиви или тези, които са изложени в решението са бланкетни и крайно недостатъчни, не е обсъдил доводите и възраженията му, подробно изложени в жалбата, в допълнението към нея и в писмените бележки по делото. Твърди, че отхвърляйки жалбата съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В тази връзка излага съображения, че оспорваното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като не е спазена установената форма, съществено са нарушени административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на съда да уважи направеното от дружеството искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Моли настоящото производство да бъде спряно за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с формулирани в касационната жалба въпроси. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение в пълен размер за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К..

Ответникът по касация – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е било Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-2600/5318 от 10.09.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005, на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. В мотивите на писмото е посочено, че в резултат на извършени административни проверки, на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., е установено, че „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, през кампания 2016 г., като след отчитане на прекратените договори за наем с община Средец и община Сунгурларе е останала площ от 45.61 ха, за която именно не е подадено заявлението.

За да отхвърли жалбата, решаващият съд от фактическа страна е посочил, че производството пред административния орган е образувано във връзка с писмо изх. № 01-2600/5318 от 10.09.2019 г. и е преразказал съдържанието на оспорвания административен акт. Посочил е, че са представени и други доказателства съдържащи се в административната преписка, приети като доказателства по делото. От правна страна е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липа на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, т. 4, чл. 24, ал. 1, чл. 65, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. и чл. 37и, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД на ЗСПЗЗ) и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ е приел, че материалният закон е приложен точно. В тази връзка е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка „Агроекологични плащания“ за 2016 г. Липсата на подадено „заявление за плащане“ не давало възможност да се направи заключение за продължило прилагане на подпомаганите агроекологични дейности и съответно е основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Решението е неправилно.

Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 172, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая решаващият съд е постановил решението си в нарушение на изискванията на чл. 172, ал. 2 АПК. Фактическите установявания на съда се изразяват в преразказ на посоченото в оспорвания административен акт, като неправилно е посочено, че административното производство е образувано във връзка с писмо изх. № 01-2600/5318 от 10.09.2019 г. Това писмо е обжалваният административен акт и с него е приключило административното производство. Какви относими към спора доказателства са представени като част от административната преписка, съдът не е посочил, както и не е посочил какво се установява от тях. Липсата на установени от първоинстанционния съд факти в обжалваното решение, предвид чл. 220 АПК, е пречка за настоящата инстанция да установи дали съдът е приложил правилно материалния закон. Поради това всички доводи в касационната жалба относно допуснатото от съда нарушение на материалния закон, които преповтарят изложеното в първоинстанцинната жалба, не следва да се обсъждат, защото това би лишило страните от една инстанция. Тук следва да се отбележи, че изводите на решаващия съд за да отхвърли жалбата, основателно в касационната жалба се сочи, че са бланкетни и крайно недостатъчни. Вярно е и посоченото, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в жалбата, в допълнението към нея и в писмените му бележки по делото. Жалбоподателят (сега касационен жалбоподател) подробно е обосновал, защо не е подадено заявление по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2016 г. Навежда и доводи, че посочените в оспорваното писмо 45.61 ха, за които ангажиментът е продължил да съществува, са в резултат на техническа грешка. Съдът не е направил никакви фактически установявания във връзка с тези твърдения, вкл. не е указал доказателствената тежест за установяване на тези факти, както и не ги е изяснил служебно, с оглед задължението си по чл. 9, ал. 3, чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 АПК. Не е изложил и правни изводи по твърденията на жалбоподателя, вкл. че агроекологичния ангажимент следва да бъде прекратен при условията на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г., а не както е приел административният орган – чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от същата наредба. Разглеждането на тези твърдения и събирането на доказателства в тази връзка е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Върховният административен съд е посочил в практиката си, че: „Решаващата, правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента - на фактически, и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна норма. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.“ - Решение № 502 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 5219/2014 г. на ВАС.

Допуснатите от административния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като се създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност на административния акт е направен, без да са събрани релевантните доказателства, без да са установени релевантните за спора факти, който да се провери дали са подведени правилно към приложимия материален закон.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи относимите към спора факти, като в решението си изложи фактическите си установявания и въз основа на това да изгради правните си изводи. Следва да направи фактически установявания и изложи правни доводи по всички доводи на жалбоподателя изложени в жалбата, в допълнението към нея и в писмените му бележки.

С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Пред настоящата инстанция е направено искане за преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Представлява ли „непреодолима сила“ и „изключително обстоятелство“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. „отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството“, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението“ прекратяването на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 – Агроекологични плащания, направление ВП1 и заявени за обработване чрез косене от бенефициента пред Държавен фонд „Земеделие“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна на националното законодателство – измененията и допълненията, направени със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61/2015 г., въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в БАБХ от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 ЗСПЗЗ, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна нито бенефициентът, нито административният орган не са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента и която промяна въвежда завишени изисквания към земеделския стопанин, с които той не е съгласен и не са му били известни към момента на поемане на многогодишния ангажимент?

2. Осъществена ли е хипотезата на чл. 47, т. 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. при прекратяване на договор за наем на общински земи, наето от бенефициент по мярка 214 – Агроекологични плащания, направление ВП1 и заявени за обработване от бенефициента пред Държавен фонд „Земеделие“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство – измененията и допълненията направени със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г., въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в БАБХ от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 ЗСПЗЗ, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна нито бенефициентът, нито административният орган не са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента и която промяна въвежда завишени изисквания към земеделския стопанин, с които той не е съгласен и не са му били известни към момента на поемане на многогодишния ангажимент?

Настоящата инстанция намира искането за неоснователно предвид произнасянето на касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необходимостта от фактически установявания, т. е. изясняване на относимите към спора факти и съответно приложението на материалния закон към така установените факти. Настоящата инстанция няма правна възможност, предвид чл. 630 ГПК за отправяне на поисканото преюдициално запитване до СЕС. Неизяснеността на фактите в конкретния случай би довело и до недопустимост на евентуално преюдициално запитване. Молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпросите формулирани в касационната жалба.

ОТМЕНЯ Решение № 5518/30.09.2021 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 13517/2019 г. и

ВРЪЩА делото на Административен съд-София-град за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на указанията дадени в настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. К. п/ Мария Николова