Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:КАЛИНА АРН. А. при секретар Б. Г. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяВ. А. по адм. дело № 384/2022

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014 - 2020 г. (Програмата ИНТЕРРЕГ), чрез гл. юрк. Л. К., срещу решение № 342/13.11.2021 г., постановено по адм. дело № 205/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Смолян, с което по жалба на Сдружение ЕВРОРАДАР, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, ул. Беклийца № 7, е отменено негово Решение № РД-02-14-651/20.07.2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) по засегнатия от нарушението договор № GR-BG_Ehm_8/03.04.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник КИМ - 2000 ООД, на стойност 95 880,00 лева без ДДС, респ.115 056,00 лева с ДДС.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, е формулирано искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт като съответстващ на всички основания за законосъобразност.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура са допуснати сочените в акта нарушения на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ, обуславящи извод за наличие на нередност по т. 11, б. а от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита, че поставените от бенефициера изисквания към съдържанието на техническите предложения на участниците са неясни и предполагат противоречиви тълкувания, а приемайки обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон. Мотивира становище, подкрепящо тезата, че значението на използваните в техническата спецификация думи и изрази дискретен, ненатрапчив дизайн, без да нарушава комфорта на пациента и дискретни, ненатрапчиви мобилни устройства, които да позволяват наблюдение на здравното състояние (…), не е конкретно определено и позволява свободното им интерпретиране от членовете на оценителната комисия, което осуетява предвидимостта на оценяването и неговата обективност. Неблагоприятно са засегнати потенциалните участници в процедурата, доколкото за последните поради широкия диапазон на различно тълкуване на смисъла, вложен в анализираните текстове от документацията, остава неясно по какъв начин ще бъде оценена офертата им, съответно как следва да съставят предложенията си, за да получат исканата положителна оценка. Мотивира становище, че по този начин се засягат принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация и необосновано се ограничава участието на възможно най-широк кръг потенциални кандидати, в противоречие с разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Отрича изложените от съда аргументи, че неяснотата би могла да бъде преодоляна чрез възползване от правото да се искат разяснения по публичната покана. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт, както и присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Сдружение ЕВРОРАДАР, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, [улица], представлявано от председателя Т. Т., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. Е. В. от Адвокатска колегия (АК) - Смолян, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт, по жалба на Сдружение ЕВРОРАДАР, е отменено Решение № РД-02-14-651/20.07.2020 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на НО по Програма ИНТЕРРЕГ за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи БФП по засегнатия от нарушението договор № GR-BG_Ehm_8/03.04.2020 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник КИМ - 2000 ООД, на стойност 95 880,00 лева без ДДС, респ. 115 056,00 лева с ДДС.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че ЕВРОРАДАР е партньор по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в качеството му на Договарящ орган (ДО) Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014 - 2020 г. с рег. № РД-02-29-77/22.02.2018 г., референтен номер на проекта 2029, акроним: eHealth Monitoring, наименование на проекта: Improving Healthcare Access through a Personal Health Monitoring System, приоритетна ос 4. Общият размер на бюджета на партньора е 110 455 евро, от които БФП – 93 886,75 евро (85%) и национално съфинансиране – 16 568,25 евро (25%).

За разходване на средствата по така сключения договор, бенефициерът е провел процедура за възлагане на обществена поръчка с публична покана по реда на чл. 50 и сл. ЗУСЕСИФ с предмет: Доставка и инсталация на 60 броя комплекти за наблюдение на здравния статус на пациенти/граждани в О. С. всеки съдържащ биосензори, 1 бр. мобилна единица за потребители и 1 бр. мобилна единица за експерти, без обособени позиции.

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник – КИМ - 2000 ООД, е сключен договор № GR-BG_Ehm_8/03.04.2020 г., на стойност 95 880,00 лева без ДДС или 115 056,00 лева с ДДС.

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че в раздел V от Техническата спецификация за участие в процедурата за определяне на изпълнител са предвидени следните изисквания спрямо техническото предложение:

Минимални технически и функционални характеристики на биосензорите:

Биосензорите трябва да бъдат дискретни, ненатрапчиви мобилни устройства, които да позволяват наблюдение на здравното състояние на пациенти и/или граждани. Биосензорите трябва да осигуряват измервания на минимум следните жизнени показатели: · Сърдечен ритъм; · Насищане на кислород; · Кръвно налягане (систолично и диастолично);

· Физическа активност (брой на стъпките и продължителност на съня).

Допълнителни спецификации, на които трябва да отговарят биосензорите:

Устройството трябва да бъде с дискретен, ненатрапчив дизайн, без да нарушава комфорта на пациента (…)

Ръководителят на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ е счел поставените изисквания към техническото предложение за ограничаващи потенциалното участие на възможно най-широк кръг от икономически оператори в процедурата, т. к. от анализа им не следва еднозначен извод относно конкретното съдържание, което трябва да има техническото предложение, за да съответства на тях. Приел е, че доколкото значението на поясняващите думи дискретен и ненатрапчив не е определено изрично в документацията и поради възможността за различното му тълкуване както от страна на оценяващия орган, така и на участниците в процедурата, е допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ, което представлява основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащо в състава за нередност по т. 11, б. а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата.

За тези констатации бенефициерът е уведомен с писмо с изх. № 99-00-3-143-1/14.05.2021 г. на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ, като му е предоставен двуседмичен срок за депозиране на становище във връзка с наведените твърдения.

След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, ръководителят на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ е издал оспорения административен акт, с който е индивидуализирал нарушените разпоредби на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ и е квалифицирал нарушението като нередност по т. 11, б. а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередност по т. 11, б. а от Приложение № 1 към Наредбата. По същество е приел за неправилни твърденията на НО за неяснота на използваните думи и изрази, като в подкрепа на застъпената позиция е изложил съображения, че независимо от липсата на изрична дефиниция на използваните думи дискретни и ненатрапчиви, доколкото същите не са употребени самостоятелно, а към тях е добавено и поясняващото изискване устройствата да не нарушават комфорта на пациента, то съдържанието на тази характеристика на визираните устройства е недвусмислено и не оставя съмнение у участниците относно параметрите на офертата, които следва да се съобразят при кандидатстването. Яснотата на смисъла, вложен в поставеното изискване, води до неправилност на извода, че на комисията в качеството й на помощен орган, отговорен за оценяването на предложенията, е предоставена неограничена свобода и участието на икономическите оператори е ограничено, в нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ.

С тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, обективиращ волеизявлението на ръководителя на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция.

Решението е правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорна е правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-специално, предметът на съдебен контрол пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса дали начинът, по който са формулирани цитираните в акта изисквания към техническите предложения, води до припознатата от административния орган неяснота относно смисъла, вложен в тях от възложителя, и по тази причина дали е възможно двояко тълкуване, рефлектиращо върху възможностите за оценка от страна на комисията, а и върху предвидимостта, която имат участниците в процедурата относно начина, по който ще бъде оценена тяхната оферта, при съответните нейни параметри.

Макар по делото да няма спор относно приложимата нормативна рамка, касационната инстанция намира, че прецизността на изложението изисква нейното очертаване.

По делото е безспорно установено, че получателят на предоставената по процесния проект БФП – Сдружение ЕВРОРАДАР, е провел процедура по възлагане на обществена поръчка чрез публикуване на публична покана по реда на чл. 50 и сл. ЗУСЕСИФ. По аргумент от чл. 50, ал. 2 с. з. този ред е приложим, когато размерът на предоставената БФП е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект и прогнозната стойност за: 1. строителство, в т. ч. съфинансирането от страна на бенефициента, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 50 000 лв.; 2. доставки или услуги, в т. ч. съфинансирането от страна на бенефициента, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 30 000 лв. Алинея 3 от посочената разпоредба допуска игнориране стойността на доставките или услугите или строително-монтажните дейности единствено, когато възлагането по този ред е предвидено от самия управляващ орган.

В случая доколкото предметът на поръчката се свежда до доставка и инсталация на комплекти за наблюдение здравословното състояние на пациенти, относима е т. 2 от цитираното правило. От прегледа на публикуваната покана се установява, че прогнозната стойност на поръчката, бидейки 97 791, 50 лева без ДДС (117 349,80 лева с ДДС), надвишава прага от 30 000,00 лева, с което е изпълнено едно от условията за приложимост на използвания ред за възлагане. Налице е и второто условие, а именно – предоставената БФП да е в съотношение, по-голямо от 50 на сто от общата сума на одобрения проект, т. к. видно от представения по делото договор за национално съфинансиране, този процент възлиза на 85% от общия бюджет на партньора. Освен всичко изложено и при съобразяване с правилата на чл. 5 и сл. ЗОП относно категориите лица, които законът квалифицира като възложители, за бенефициера по настоящия правен спор е приложимо правилото на чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. По силата на последното и в контекста на изложеното, приложимата нормативна рамка на възникналите правоотношения по възлагането на процесната обществена поръчка се съдържа в Глава четвърта ЗУСЕСИФ и приетото на основание чл. 54 с. з. Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2016 г., в сила от 8.07.2016 г. (ПМС 160/2016).

Процедурите по избор на изпълнител, регламентирани в Глава четвърта ЗУСЕСИФ и ПМС 160/2016, са способ за задоволяване потребностите на бенефициерите на БФП, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП). В това производство бенефициерът има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят предмета на договора, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Границата на тази оперативна самостоятелност е очертана в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ, по силата на която изпълнителят се определя след провеждане на процедура за избор с публична покана и при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Функция от това общо правило е забраната по чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ за включване в поканата на условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, която насочва към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им следва се добавят думите или еквивалентно. В този смисъл и в контекста на изложените в атакувания административен акт фактически съображения, преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко бенефициерът в качеството си на субект, провеждащ производството по избор на изпълнител по реда на Глава четвърта ЗУСЕСИФ, при въвеждане на изискванията спрямо техническите предложения, е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ, съответно е спазил принципите, визирани в чл. 50, ал. 1 с. з.

Техническото предложение е част от офертата, чрез която участниците заявяват желанието си за участие в процедурата по възлагане на етап подаване на оферти, в който смисъл е предписанието на чл. 5, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016. Съдържанието на техническите предложения следва да съответства на изискванията на възложителя, каквито последният може да включи както в публичната покана, така и в техническата спецификация, ако наличието й е изрично предвидено в процедурата. В последния случай условията, посочени в техническата спецификация, възприемани от закона като част от публичната покана (Арг.: чл. 51, ал. 2 ЗУСЕСИФ), отново ще бъдат подчинени на правилата, относими към последната, сред които са и цитираните в оспореното решение на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ.

От особена важност е изискванията в документацията да бъдат формулирани точно и ясно. В своята практика Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че показателите, по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин. (Виж: Решение от 10 май 2012 г., Комисията с/у К. Н. С-369/10, EU:C:2012:284, т. 88, mutatis mutandis решение от 16 февруари 2012 г., Costa, С-72/10 и С-77/10, EU:C:2012:80, т. 73). Необходимо е възлагащият орган, респ. помощната комисия, чрез която упражнява правомощията си във връзка с допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания. (Виж: Решение от 22 юни 2017 г., С-49/17, Unibet, EU:C:2017:491, т. 46, както и решение от 4 декември 2003 г., EVN, EU:C:2003:651, т. 56 и 57).

Основополагащото значение на яснотата на използвания изказ следва и от въведеното от законодателя правомощие (и задължение) на водещия процедурата орган, респ. неговата помощна комисия, да отстрани участник, чието техническо предложение не отговаря на предварително заложените изисквания. Неяснотите в начина на тълкуване нарушават законовото изискване да не се ограничава необосновано участието на потенциални икономически оператори, респ. не съответстват на принципите на равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция и недопускане на дискриминация. Безспорно наличието на поне два начина за възприемане на изложената от бенефициера информация рефлектира отрицателно върху възможността на участниците да предвидят начина, по който ще бъде оценена офертата им - пораждат се съмнения относно характера и обема на информацията, която те следва да предоставят в своите предложения. Съответно доколкото разликата между начина, по който те тълкуват заложените изисквания, и този, по който се възприемат последните от оценяващия орган, би могла да доведе до отстраняването им от процедурата, с оглед ограничаване на подобни неблагоприятни резултати, изискванията следва да са ясни и недвусмислени и прочитът им да е еднакъв, независимо от субекта, който го прави.

В контекста на изложеното и с оглед установените по делото факти и обстоятелства, правилен е изводът на първостепенния съд, че техническата спецификация е оформена по начин, съответстващ на нормативната регламентация, а смисълът, вложен в поставените изисквания към предложенията на участниците, е ясен и не предполага различни тълкувания.

По делото е безспорно установено, че възложителят е поставил изискване биосензорите да бъдат дискретни и ненатрапчиви мобилни устройства, които да позволяват наблюдение на здравното състояние на пациенти и/или граждани, като осигуряват измервания на минимум следните жизнени показатели: сърдечен ритъм, насищане на кислород, кръвно налягане (систолично и диастолично) и физическа активност (брой на стъпките и продължителност на съня). Не се спори и, че като допълнителни спецификации, на които трябва да отговарят биосензорите, е изискано устройството трябва да бъде с дискретен, ненатрапчив дизайн, без да нарушава комфорта на пациента.

Използваните прилагателни имена дискретни и ненатрапчиви са широкоупотребими думи на българския официален и разговорен език, с ясно значение, което не се нуждае от изрично допълнително дефиниране. Те са израз на обективни и категорично оценими характеристики на думата, която определят, и прочитът на контекста, в който са използвани, показва, че е немислимо двусмислено тълкуване на смисловия заряд, вложен в полученото съдържание на съставеното изречение. В случая начинът им на използване показва, че тези думи са релевантни към външния вид на мобилните устройства, които следва да бъдат доставени и инсталирани от избрания за изпълнител участник, както и към взаимодействието между тези устройства и пациента с оглед неговото удобство и комфорт. В този смисъл съответствието с изискването следва да се приеме като равнозначно на това да се достави продукт, който: 1) не нарушава комфорта на пациента, в какъвто смисъл впрочем е и поясняващото изречение в текста на самото изискване, и такъв, който 2) не е прекомерно голям, тежък или привличащ вниманието за околните, което може да доведе до смущаващи усещания у пациента. Именно защото двете спорни по делото характеристики касаят обективно възприемчиви качества на външния вид и употребата на доставяните устройства, е неправилен изводът на административния орган, че участниците и членовете на оценяващата комисия могат да ги тълкуват различно. Едно устройство или е дискретно и ненатрапчиво или не е и тази преценка е напълно обективно установима. Възприемането на обратната теза на практика би задължило възложителя да дефинира всяка една дума или израз, използвани от него в документацията за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка, което е ненужно, ако те притежават значение, което е лесно доловимо. Не трябва да се пренебрегва и презумираната от формиралата се по аналогични правни спорове при сходна фактология съдебна практика на Върховния административен съд разумна информираност на икономическите субекти, попадащи в кръга на потенциалните участници в процедурата, която информираност им позволява да разберат вложения от възложителя смисъл. (Виж например: Решение № 7338 от 17.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1831/2021 г., VII о. на Върховния административен съд).

По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е приел за неосъществени нарушенията на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ, вменени с атакувания административен акт. Противно на изложеното в мотивите на последния, в документацията за участие в проведената процедура не са използвани думи и изрази с противоречиво смислово съдържание, с което да са създадени предпоставки за субективизъм при анализирането на съответствието с предвидените изисквания, което от своя страна пък да е оказало разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в процедурата по възлагане на поръчката.

Липсата на извършени от бенефициера нарушения прави безпредметно обсъждането на дадената правна квалификация на нередността по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Не е дължим и анализ досежно третия елемент от състава на нередността по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, а именно – вредата, респ. възможността от нанасянето на такава.

В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Следователно, като е отменил актът на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ 2014 - 2020 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като МРРБ бъде осъдено да заплати на Сдружение ЕВРОРАДАР адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342/13.11.2021 г., постановено по адм. дело № 205/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със седалище в гр. София, ул. Св. св. Кирил и Методий № 17-19, да заплати на Сдружение ЕВРОРАДАР, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, [улица], разноски в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ К. А. п/ Весела Андонова