О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 548

[населено място], 29.09.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесет и девети септември две хиляди и десета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 454/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по искане на СД „А. – А., И. и с.” за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 203 от 19.04.2010 г. по ч. гр. д.№ 172/ 2010 г., с което е потвърдено разпореждане на Търговищки окръжен съд по гр. д.№ 240/ 2008 г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решението на окръжния съд по същото делото от 08.12.2009 г.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил отрицателно на правният въпрос приравнява ли се върнатата въззивна жалба на СД „А. – А., И. и с.” на иск за защита на имуществото на несъстоятелно дружество. Поддържа, че правилата на чл. 645 – 647 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД не са единственият способ за попълване на масата на несъстоятелността. В случая по отношение на дружеството било предприето производство по ЗОПДИППД и с решение на първата инстанция било постановено отнемане на дружествено имущество в полза на държавата. Тъй като чл. 25 от ЗОПДИППД забранявал по отношение на такова имущество да се предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелността, единственият способ за защита бил жалбата срещу решението за отнемане. Тази жалба следвало...