Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РА. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 423 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявана от изпълнителния директор д-р Б. М., чрез адв. И. К., против решение № 1538/19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1125/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която е осъдена да заплати на Д. С. сумата от 823,89 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди за периода от 21.01.2020 г. до 23.09.2020 г., настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК № 0115/15.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди за периода от 23.01.2020 г. до 07.10.2020 г. в резултат на горепосочения административен акт, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските в размер на 342 лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна – Д. С., чрез адв. С. К., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението, като правилно, да остане в сила.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното решение съдът е осъдил Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД да заплати на Д. С. сумата от 823,89 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди за периода от 21.01.2020 г. до 23.09.2020 г., настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК № 0115/15.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди за периода от 23.01.2020 г. до 07.10.2020 г. в резултат на горепосочения административен акт, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 342 лева. Следва да се посочи, че исковата претенция на Стоев за сумата над 500 лева до пълния размер на исковата претенция за причинени му неимуществени вреди от 1500 лева, е отхвърлена, но в тази си част решението не е оспорено и е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че с ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД („УМБАЛ Бургас“ АД) по отношение на Д. С. е дадена оценка на работоспособността 100% степен на увреждане без право на чужда помощ. Така издаденото експертно решение е оспорено от ищеца по административен ред пред НЕЛК, в следствие на което с ЕР № 0115 от 15.05.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК същото е отменено, а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване, съгласно дадени указания.

След проведени няколко изследвания, по отношение на Д. С. било издадено ново ЕР на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД – № 2852 от 23.09.2020 г., с което му е определена 100% степен на увреждане, пожизнена, и пожизнена чужда помощ.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива от един свидетел – синът на Д. С., който посочил, че след като с ТЕЛК не била определена чужда помощ, баща му е имал притеснения, било му е неудобно и е бил подтиснат, тъй като е получавал помощ от него, като също така получил нестабилно кръвно налягане – високо кръвно и учестен пулс.

Административният съд допуснал и съдебно-икономическа експертиза, съгласно която размерът на дължимата се надбавка по чл. 103 от КСО за периода от 21.01.2020 г. до 23.09.2020 г. е в общ размер на 826,53 лева.

Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Посочено е, че към документите във връзка с издаването на ЕР № 0115 от 15.05.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК, с което преписката по ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД, е върната за ново разглеждане, са били приложени всички нужни изследвания на Д. С., но не е била извършена цялостна проверка относно медицинското състояние на лицето. Реално в новото решение на ТЕЛК от 23.09.2020 г. повечето от показателите за степен на увреждане съответстват на тези, посочени в отмененото решение на ТЕЛК, с тази разлика, че в ново е приета 50 % степен на увреждане относно психичното състояние на ищеца, при допуснати 20 % в отмененото решение, както и са добавени нови 10% за интраокуларна леща, което липсва в предходното решение, но тези данни са били налични още при първото издаване на ЕР, но органът не се е съобразил с тях и не ги е взел предвид.

Позовавайки се на нормативната уредба, административният съд посочил, че е налице пряка и непосредствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт – ЕР на ТЕЛК от 21.01.2020 г. и невъзможността лицето да получи надбавка по чл. 103 КСО за периода от издаване на решението (21.01.2020 г.) до постановяване на новото решение на ТЕЛК, с което е приета за установена нуждата от чужда помощ – 23.09.2020 г., защото за да се получи сочената надбавка е необходимо нуждата от чужда помощ да бъде предварително установена от съответната ТЕЛК, доколкото това е органът оправомощен да извършва тази преценка съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 НМЕ. Като не е постановил нужда от чужда помощ с решението от 21.01.2020 г., комисията е възпрепятствала ищеца от правото му да получава надбавка към пенсията по чл. 103 КСО. Именно размерът на тази неполучена дължима надбавка е имуществената вреда, която Д. С. претендира като пропуснати ползи през периода на действие на отмененото решение на ТЕЛК. Административният съд се е позовал и на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, където е посочено, че размерът на дължимата се надбавка по чл. 103 КСО за периода от 21.01.2020 г. до 23.09.2020 г. е 826,53 лева, което е повече от претендираната като имуществена вреда сума, поради и което уважил изцяло исковата молба в частта ѝ, относно претендираните имуществени вреди в размер на 823,89 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на претендираната неимуществена вреда административният съд приел, че е налице причинно-следствена връзка между нея и отменения незаконосъобразен акт. Позовавайки се на свидетелските показания, съдът посочил, че вследствие на отказа за определяне на чужда помощ Д. С. претърпял безпокойство и притеснение, влошаване на здравословното състояние, което не било типично за него. Това състояние продължило от постановяване на решението на ТЕЛК, с което е отказано правото на чужда помощ, до получаване на последващото решение, с което му е определено право на чужда помощ – на 07.10.2020 г., което е и моментът, когато ищецът установил, че вредоносното действие спрямо него е отстранено.

Съобразно установеното – периодът от постановяване на първото ЕР и отменящото го такова е около 10 месеца, което е продължително време, но от друга страна Д. С. не е бил в добро здравословно състояние и преди постановяване на незаконосъобразния акт, който обаче му е причинил допълнителни здравословни проблеми и психически травми, АС Бургас уважил исковата претенция за сумата от 500 лв. и отхвърлил иска за разликата до 1500 лв. Върху уважената част от исковата претенция съдът присъдил и законна лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане,

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото безспорно е доказано наличието на първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, а именно Експертно решение на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД, отменено с решение № 0115 от 15.05.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК, и върнато за ново произнасяне, като административното производство е приключило с ново Експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД – № 2852 от 23.09.2020 г., с което му е определена 100% степен на увреждане, пожизнена, и пожизнена чужда помощ.

Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно, обусловено следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Такива са вредите, които следват пряко и директно, без опосгредяване от други правопроменящи факти.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. След анализ на доказателствата по делото и събраните гласни такива, правилно АС Бургас е направил извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което обосновано е уважил изцяло иска за имуществени вреди и съответно частично исковата претенция за неимуществени вреди при правилно приложение на материалния закон.

Претърпените от Д. С. вреди са именно в резултат на незаконосъобразното ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД. Именно непризнаването от страна на комисията на нуждата на ищеца от чужда помощ, го е възпрепятствало от правото му да получава надбавка към пенсията по чл. 103 КСО, чийто неполучен размер за периода от 21.01.2020 г. до 23.09.2020 г. съответно се явява имуществената вреда, която Д. С. претендира като пропуснати ползи. Тези вреди са доказани не само от материалите по делото, но и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, където е посочено, че размерът на дължимата се надбавка по чл. 103 КСО за периода от 21.01.2020 г. до 23.09.2020 г. е 826,53 лева, което е повече от претендираната като имуществена вреда сума, но предвид на претендирания по – нисък размер правилно съдът е уважил изцяло исковата молба за причинени на Д. С. имуществени вреди от незаконосъобразното ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД, отменено с ЕР № 0115 от 15.05.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК, и върнато за ново разглеждане. С оглед на изложеното, правилно съдът е уважил и искането за присъждане на законната лихва, считано от момента на подаване на исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното й изплащане.

Когато се касае за исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по което трябва да се преценяват настъпилите неимуществени вреди, то при определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Негативните преживявания са установени чрез разпитания по делото свидетел, като правилно административният съд е приел, че действително здравословното състояние на Стоев е било увредено и преди постановяване на незаконосъобразното ЕР, но този акт със сигурност му е причинил допълнителни здравословни проблеми и психически травми, безпокойство и притеснение, което е продължило до получаване на последващото решение, с което му е определено право на чужда помощ – на 07.10.2020 г., което е и моментът, когато ищецът установил, че вредоносното действие спрямо него е отстранено.

Според настоящият съдебен състав категорично са налице негативни психични преживявания и отрицателни емоционални състояния, свързани с отмененото ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД, поради и което неоснователни са доводите, развити в касационната жалба по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя оставянето в сила на решението на АС Бургас. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на 1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност.

Правилно административният съд е уважил изцяло исковата претенция на Д. С. за присъждане на имуществени вреди и частично същата за неимуществени такива, причинени му в следствие на Експертно решение на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД, отменено с решение № 0115 от 15.05.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК, и постановено ново Експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД – № 2852 от 23.09.2020 г., с което му е определена 100% степен на увреждане, пожизнена, и пожизнена чужда помощ.

Предвид изложеното, обжалваното решение, като правилно следва да остане в сила.

При този изход на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на процесуалният представител на Д. С. – адв. С. К., който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Така поисканият размер на възнаграждението е минимален, съобразно по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид обстоятелството, че производството по делото е приключило с решение, с което касационната жалба е отхвърлена, а искането на адв. С. К. за разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД е направено своевременно, то налице са всички основания за уважаване на претенцията.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1538/19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1125/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявана от изпълнителния директор д-р Б. М., за заплащане на разноски по делото.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявана от изпълнителния директор д-р Б. М., да заплати на адв. С. К. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА